Роджър се задъха. Събори стола си, като скочи на крака, за да се махне от масата. Успя да стигне до коридора и там повърна. Джакман го последва и се разсмя.
— Ще намериш парите, нали, Роджър?
— Да, ще ги намеря.
Той сграбчи ръката му и го дръпна назад. Прошепна съвсем близо до ухото му:
— Чичо ти ще умре съвсем скоро, нали?
Роджър се разплака.
— Да, скоро.
Два часа по-късно Роджър взе такси до летището и замина за дома си. Беше прекалено уплашен и му се гадеше, така че не пи нищо. Знаеше, че трябва да бъде с бистра глава. Когато пристигнеше в Савана, щеше да посети чичо си Комптън, за да види лично колко е зле старецът и да се увери, че парите няма да се забавят.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кейт се отдаде на самосъжаление достатъчно дълго и сега знаеше, че е време да вземе нещата в ръце. Пътуването до Бостън й беше помогнало да види нещата в цялост. Дилън със сигурност беше успял да я разсее от проблемите й, но тя бе твърдо решена вече никога да не си позволява такава лудост. Когато я изписаха за втори път от болницата, Кейт вече виждаше всичко в перспектива.
Трябваше да направи някои огромни промени. Първата беше най-важната за нея. Нямаше да има повече семейни тайни, така че тя обясни на сестрите си колко мрачно е финансовото им положение. Когато свърши, постави купчината сметки в центъра на кухненската маса.
Кийра остана без думи. Изабел отказваше да повярва. Отказваше да повярва на каквото и да е, което можеше да дискредитира майка им. Кейт настоя Изабел да си отвори очите и да престане да изкарва майка им светица, а Кийра се опита да възстанови мира между двете си сестри.
— Хайде да приемем, че мама е направила каквото е могла — каза Кийра, — и да продължим напред. Караниците няма да ни помогнат да измислим изход от ситуацията, а точно сега трябва да си направим някакъв план.
Най-после Изабел се успокои.
— Права си, Кийра. Мама правеше всичко по силите си. Никога не сме били гладни, нали? Когато се налагаше, плати да ми сложат скоби на зъбите, погрижи се и трите да получим образование.
Сестрите й бързо се съгласиха.
— Кейт, мама не би заложила фирмата ти, ако не се е налагало, така че стига си й се сърдила — настоя Изабел. — Тя не е тук и не може да се защити. — Не даде време на Кейт да каже нещо, а продължи: — Добре тогава.
— Добре какво? — попита Кийра.
Изабел си пое дълбоко дъх, скръсти ръце върху масата и каза:
— Предполагам това… — Тя кимна към купчината сметки върху масата. — …означава, че няма да мога да отида в колеж… точно сега. Тъй като Кийра е на пълна стипендия, тя трябва да завърши последната година от следването си. А ние с Кейт ще си намерим работа, и то веднага, ако не искаме да загубим къщата.
Кийра се насилваше да не се усмихне.
— Виж ти колко бързо направи планове за всички. Значи имало и мозък под русата ти коса.
— Няма нужда от сарказъм — сопна се Изабел.
— Това не е сарказъм — увери я Кийра. — Правех ти комплимент.
— Изабел, твоето образование е много по-важно от това да задържим къщата. Тя си е свършила работата. Ще трябва да се откажем от нея — каза Кейт.
— Но ако си намериш много хубава работа… с твоята диплома…
— Наистина ли мислиш, че тя ще позволи на банката да вземе фирмата й? — попита Кийра.
— Не мисля, че може да ги спре. А ние се нуждаем от пари, нали така? Ако не си плащаме тока, ще ни го спрат. С колко време разполагаме? Хей, имам идея. Знаете ли какво трябва да направим?
Кейт се боеше да попита. Изабел беше известна с шантавите си идеи. Тази се оказа истински бисер.
— Да даваме стаи под наем.
Кейт не беше сигурна дали тя се изсмя първа или Кийра. Изабел ги остави да се посмеят, после настоя:
— Това е добра идея.
— Ти да не си… — започна Кийра.
Кейт я сръга под масата. Не искаше Кийра да се подиграе на наивния план на Изабел. Сестра им току-що бе останала без почва под краката. Щеше да се раздели с дома си и точно в момента смяташе, че ще загуби и възможността да учи в колеж.
— Дори и да даваме стаи под наем, не бихме могли да изкараме толкова пари, че да си платим сметките и огромния кредит на банката — обясни Кийра. Усмихна се и добави: — Освен ако не вземаме по десет бона на седмица.
Изабел прекара пръсти през косата си.
— Добре, това беше глупава идея.
— Не — каза Кейт. — Опитваш се да измислиш някакъв изход и това е хубаво.
— Ако бях умна като теб и Кийра, нямаше да се тревожим за това. Кийра получи пълна стипендия за следването си. Парите, които й дават, стигат дори за останалите й разноски. Само аз съм ви в тежест.