О, боже, колко добре изглеждаше той. Но е недосегаем, каза си тя, точно когато си спомняше колко топло и силно бе тялото му до нейното. Стига. Той е недосегаем, повтори си. Тази свалка за една нощ беше приключила и забравена. Колкото по-бързо успееше да го прогони от къщата, толкова по-бързо щеше да си възстанови спокойствието на духа.
Възможно ли е човек да стане по-висок само за няколко дни? Не, той просто изглеждаше по-висок на фона на Изабел. Когато Кейт най-после успя да спре да го зяпа слисано, забеляза, че и сестрите й са много впечатлени от него.
Изабел изглеждаше като поразена от мълния, а Кийра не спираше да се усмихва. Все пак тя бе малко по-овладяна от Изабел. Постоянно местеше поглед от Дилън към Кейт и обратно. Усети, че нещо става, но предположи, че Кейт още не е наясно с това.
Изабел разказваше на Дилън нещо, което той намираше за забавно. Усмивката го правеше невероятно привлекателен.
Кейт най-после се отърси от вцепенението и се изправи.
— Защо си дошъл всъщност?
Той я погледна и тя съжали за въпроса. Усмивката му я нямаше. Не можеше да определи изражението на лицето му, но според нея беше нещо средно между надменно и убийствено.
— Кейт, що за маниери? — попита Изабел, шокирана от сърдития тон на сестра си.
Кейт заобиколи масата и му протегна ръка.
— Радвам се да се видим отново. — Говореше с отчетлив южняшки акцент, както винаги, когато беше нервна. Не можеше да промени това, както не можеше да промени и начина, по който Дилън й въздействаше.
Той погледна надолу, но не пое ръката й.
Добре, беше опитала с маниера на дама от Юга. Време бе пак да стане груба.
— Повтарям, защо си дошъл?
— Кейт, какво ти става? — попита Изабел възмутена. — Държиш се ужасно неучтиво. — Обърна се към Дилън и го попита: — Да ти предложа нещо студено за пиене? Студен чай или нещо газирано?
— Не, благодаря.
— Защо не отидем в дневната. Там е много по-удобно — предложи Кийра и бързо дръпна настрани купчината сметки.
Дилън не обръщаше внимание на Кийра и Изабел. Той се взираше в Кейт. Знаеше, че я е разтърсил с появата си и нямаше нищо против тя да се чувства неудобно. Заслужаваше си го, задето замина от Бостън, без да го предупреди.
Тя сякаш прочете мислите му и попита:
— Защо не ми каза, че ще идваш насам?
— Ти защо не ми каза, че заминаваш?
— Къде заминаваш? — попита Изабел.
— Няма значение — отвърна Кейт.
Тя скръсти ръце, намръщи се на Дилън и направи крачка към него.
— Говорих с Джордан преди два часа и тя е добре, затова знам, че не си тук заради нея. Тя знае ли, че ще идваш? Не, не е възможно. Щеше да ми каже.
— Всъщност тя ме изпрати — сви рамене той.
Кейт направи още една крачка към него.
— Не вярвам — каза подозрително.
— Така беше.
— Значи ще ни гостуваш? — попита нетърпеливо Изабел. — За съжаление ние с Кийра заминаваме утре, но съм сигурна, че Кейт ще се радва на компанията ти — продължи тя, като хвърли на сестра си изразителен поглед да се държи учтиво и гостоприемно.
— Няма да отседна у вас, макар да благодаря за поканата. Тук съм за кратко. След като говоря с Кейт, ще си намеря хотел. Сигурно ще остана в града само една нощ.
— Трябва да останеш у нас — настоя Изабел. — Имаме достатъчно стаи.
— Щом иска да спи в хотел, остави го на мира — намръщи се на Изабел Кейт.
— Ще останеш ли за вечеря? — попита Изабел. Когато се усмихнеше, трапчинката на бузата й се виждаше съвсем отчетливо.
Изведнъж на Кейт й се прииска да натъпче някоя кърпа в устата на Изабел.
— Не мисля, че Дилън…
— С удоволствие ще остана за вечеря. — Той не беше сигурен дали прие, защото е гладен или защото знаеше, че това ще подразни Кейт.
— Така ще опиташ южняшкото гостоприемство — обеща му Изабел.
— Звучи чудесно.
Мобилният му телефон иззвъня. Той се усмихна, когато видя кой го търси и каза:
— Извинете ме за минута. — После излезе от кухнята, за да отговори на обаждането.
Кейт изчака да се отдалечи, за да не ги чува, и се обърна към Изабел:
— Ще спреш ли да флиртуваш с него? Не искам той да остава за вечеря. Искам да си замине за Бостън.
— Но аз искам той да остане — настоя Изабел.
— Какво ти става? — попита Кийра. — Откакто Дилън се появи в кухнята, се държиш странно.
— Грубо — уточни Изабел.
— Нищо не ми става — обясни Кейт. — Просто съм стресирана. Това е всичко. Имам нужда добре да се наспя.
— Знаеш ли какво мисля? — попита Изабел. Нито Кейт, нито Кийра искаха да чуят.
— Изабел, иди да сложиш масата — подкани я Кийра. — Вечерята е почти готова.