— Откъде знаеш? Той още не ти е казал нищо.
Добър довод, помисли си Кейт.
— Знам, защото Дилън ми каза. На него нали му вярваш?
— Разбира се, че му вярвам — отвърна тя. — Но той откъде може да знае? Току-що се запозна с детектив Халинджър.
— Мили боже, колко си подозрителна. Дилън говори по телефона с някого в полицията.
— А… добре тогава.
Кейт се отврати от себе си, че лъже с такава лекота. Май ставаше прекалено добра в това.
Обаче Изабел изглеждаше успокоена. Кейт не беше осъзнала колко много се тревожи за нея по-малката й сестра. Така че може би в този случай целта оправдаваше средствата.
— Всичко е наред — увери сестра си Кейт. — Ще предложа на детектива нещо за пиене. Доволна ли си?
— Мама би искала да не забравяш добрите си маниери.
Дори и да беше избухнала трета световна война, Изабел не може да остави някого жаден, помисли си Кейт.
— Знам.
Тя опита да влезе в дневната, но Изабел пак я спря.
— Още едно нещо, само не се ядосвай.
Кейт въздъхна.
— Кой още се е обаждал?
— Карл.
— Кога?
— Днес следобед.
— Какво искаше?
— Просто да научи как си. Беше много разстроен. Каза ми, че се изплашил до смърт, че е можело да хвръкнеш във въздуха на партито му.
— Но не хвръкнах.
— За малко. Карл искаше да ти каже, че ужасно съжалява за всичко и се надява да намериш сили в сърцето си да му простиш. Малко е мелодраматичен, нали?
— Понякога — съгласи се Кейт. — Ще му се обадя, когато намеря време.
— О, няма да можеш. Той каза, че заминава на място, където никой нямало да го безпокои. Не ми каза къде.
— Тогава ще чакам той да ми се обади. Нещо друго?
Изабел гледаше виновно.
— Да, дамата с кутиите се обади. Каза, че трябва да те пита нещо важно. — Тя продължи бързо: — Не ти казах, защото тя обясни, че ще се обади по-късно. Сякаш по команда телефонът иззвъня. — Виждаш ли? Изабел посочи телефона.
Кейт хвърли един поглед към Дилън и Нейт, които продължаваха да говорят, после отиде да се обади от кабинета.
Обаждаше се Хейли Джордж. Пред всички свои клиенти тя се представяше като дамата с кутиите. Беше сред най-ценните доставчици на Кейт. Малката й фирма, която проектираше и произвеждаше специални кутии и контейнери, осигуряваше осмоъгълните опаковки за продуктите на Кейт от самото начало. Винаги спазваше сроковете за доставка и Кейт знаеше, че може да разчита.
— Извинявай, че ти звъня толкова късно — каза Хейли. — Знам, че в момента бизнесът ти е в пауза, но си помислих, че трябва да ти се обадя, за да няма забавяне, когато производството ти започне отново. Знам колко държиш на всяка подробност.
— Няма проблем, Хейли — увери я Кейт. — Какво става?
— Новата партида панделки пристигна днес. Твоите инициали са отпечатани в сребристо, както винаги, но цветът на панделката не е обичайното ти ментовозелено. По-скоро е с цвят на градински чай. Ако ги върна, може да отнеме още месец, докато ми изпратят нови с точния цвят. Исках да зная какво предпочиташ да направя.
Кейт въздъхна. При всичките й други грижи, в момента цветът на панделките изглеждаше най-малкия проблем. Въпреки това дизайнът и цветът на опаковките се бяха превърнали в нейна запазена марка, а тя беше перфекционист по отношение на последователността и качеството.
— Върни ги — каза тя на Хейли. — И ти благодаря, че ми се обади.
— Ще действам — отвърна Хейли.
Кейт затвори телефона. Може би лека вариация в цвета не беше толкова важна, мислеше си тя, но стига да успееше да запази фирмата си, щеше да продължи да спазва високите стандарти, които си бе поставила.
Изабел подаде глава през вратата.
— Дилън те търси — каза тя.
— Идвам.
— Опитай се да бъдеш по-мила с него, Кейт. Той е брат на Джордан — напомни й Изабел. — Можеш да си малко по-дружелюбна с него.
Малко по-дружелюбна? Само ако знаеше, помисли си Кейт. В Бостън дружелюбността достигна неподозирани измерения в отношенията й с Дилън.
Кейт отиде при мъжете и се извини, че ги е накарала да чакат, макар те всъщност да не бяха забелязали. Бяха заети с това да си разказват бойни истории от практиката си.
Халинджър беше разпилял бележките си върху масичката за кафе.
— Нейт ми казваше, че в разследването са се включили и ФБР и Бюрото за контрол на огнестрелните оръжия, което не е изненада — обади се Дилън.
— Това означава, че става истински цирк — обясни Нейт. — Всяка агенция иска да командва парада. Постоянно се настъпват и се пречкат един на друг.
— И никой не иска да споделя информация, докато не приключат с докладите си — вметна Дилън.