Выбрать главу

Кейт знаеше, че Дилън опростява ситуацията, но все пак участието на толкова хора, които си мислеха, че ръководят разследването, усложняваше положението и правеше работата на детектива много по-трудна. Ако той изобщо беше още част от разследването.

— Това по какъв начин ви се отразява на вас, детектив Халинджър?

— Може да се каже, че съм на дъното на хранителната верига — усмихна се той. Моля, нека си говорим на ти.

Тя кимна.

— Какво смяташ да правиш? — попита го.

— Да си върша работата.

— Това си е негово разследване, независимо колко агенции са намесени — добави Дилън.

Двамата мъже бързо бяха станали съмишленици и Кейт смяташе, че знае защо. Работата им беше на огневата линия и двамата не се радваха на външните хора, които идваха да им се месят и да ги командват. Въпрос на поделяне на територии.

— ФБР ми създават най-големи проблеми — отбеляза Нейт. Всичките са арогантни многознайковци.

Кейт погледна Дилън, за да види как реагира той на коментарите на Нейт. Усмихваше се.

— Ти спомена ли на Нейт, че имаш двама братя, които са агенти във ФБР?

Нейт се смути.

— Наистина ли? Виж, извинявай, не…

Дилън вдигна ръка.

— Няма проблем. Понякога Ник и Алек се държат точно като арогантни многознайковци.

— Какво сте открили засега? Има ли някакви разкрития? Заподозрени? — попита тя.

— Вече беше установено, че експлозивът е поставен в кошница с цветя. Специалистите обикновено могат да определят произхода на експлозията — обясни той. — Кошницата е била на пода, пред една маса в дъното на шатрата. Твоята маса — добави той небрежно.

Кейт не показа никаква реакция. Просто кимна.

— Помня цветята. Бяха много красиви. Не видях кой ги достави — отгатна следващия въпрос на Нейт тя. Влязох в галерията само за няколко минути и когато се върнах в шатрата, цветята бяха там.

— Току-що се върнах от летището — каза Нейт. Предложих да посрещна някакъв нафукан експерт на име Съдърланд. Оглавявал източния национален специален екип, който всъщност е част от Бюрото за огнестрелни оръжия, алкохол и тютюн. Оказа се много свестен човек. Даде ми полезна информация. Това е неофициално, защото той ще провери мястото с обучени кучета и каквото друго там използва, но ми каза, че знае кой е извършителят. Каза, че от доста време преследвал този човек.

— Знае кой е поставил бомбата? — Кейт веднага почувства облекчение.

— Познава почерка му — поправи се той.

Тя не разбра какво й казва. Погледна Дилън, който бързо й обясни.

— Всеки бомбаджия си има почерк. Това са хора с твърдо вкоренени навици — каза той. — Може да са материалите, които използват, винаги едни и същи. Или може би в този случай къде крият бомбата. Този обича да крие експлозивите в кошница, понякога в няколко кошници.

— Кошници с цветя — вметна Нейт. — Прякорът му е Цветаря.

— Чудно — прошепна Кейт.

— Обича да взривява с голяма мощност. Предимно сгради, но е взривявал и коли, и къщи. Особеното е, че го прави, когато вътре няма никой. Създава си много затруднения, само и само да е сигурен, че няма да рани никого.

— Досега — каза Дилън.

Нейт погледна Дилън, който кимна, и обясни на Кейт:

— Имате много добра пожарна, за такова малко градче. Знаят какво правят. Когато един от тях забелязал сходствата, веднага се обадил на полицията в Чарлстън, за да провери кой води разследването там. Точно така разбрах, че ти си пострадала при експлозията. Няма как да го кажа по-меко — продължи Нейт. — Някой си е поиграл с газовата инсталация, но Кейт, това не е било достатъчно, за да се причинят такива щети. Проверихме и открихме, че е имало…

В момента, в който той щеше да й го каже, тя отгатна.

— Друга бомба.

— Да, а ти си единственото общо между двата случая — обясни Халинджър. Видя недоумението в очите й. — Така че се чудим… кой желае смъртта ти?

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Дадоха й няколко минути да асимилира информацията. Нейт с облекчение установи, че тя запази самообладание. Не смяташе, че е от жените, които изпадат в истерия, и се оказа прав. На повърхността тя бе спокойна и овладяна.

Вътрешно Кейт пищеше с пълно гърло. Мислеше каква бъркотия е животът й във всяко отношение.

— Само това ми трябваше сега.

Дилън се усмихна.

— Изобщо има ли подходящ момент да те взривят?

Тя осъзна колко налудничав е коментарът й.

— Нямах предвид… няма значение.

— Още сме в началото на разследването — каза Нейт, а уликите могат да ни отведат в сто различни посоки. Но за да гарантираме сигурността ти, се налага да приемем, че ти си мишената, и да вземем нужните предохранителни мерки.