— На врата? — Той повдигна едната си вежда.
— Говори тихо, моля те — прошепна тя. — Нахвърлих ти се, съблазних те, наречи го както искаш. — Тя се опита да го заобиколи, за да остави малко място между себе си и него, но той опря двете си ръце на стената от двете страни на Кейт. Посланието му беше съвсем директно. Нямаше да я пусне никъде, докато не се изясняха.
— Съблазнила си ме?
— Да. Съзнателно исках да правя секс с теб. Не трябваше, но го направих. — Кейт отмести косата си от лицето и го погледна в очите. Той беше толкова близо, че тя усещаше топлината на тялото му. Изведнъж я обзе лудешкото желание отново да го целуне. Вземи се в ръце, скастри се мислено. — Опитай да ме разбереш — каза тя. — Току-що бях научила ужасни новини и имах чувството, че целият ми свят се срутва. Операцията на Джордан… толкова се страхувах за нея… и после…
— Да?
— Малко превъртях. Ти беше там и аз… знаеш какво стана.
— Съблазни ме? — Той се насилваше да не се усмихне.
— Да. — Не можеше да разбере защо му е толкова трудно да разбере това, което тя му казваше. Нима вече беше забравил онази нощ? — Аз направих първата стъпка. Аз ти се метнах на врата.
— Казваш ми, че ти си е насъбрало толкова много и си поискала да направиш нещо лудо?
Нали вече му го каза.
— Да.
Сега той не се усмихваше.
— Явно съм голям късметлия, че точно аз се появих на вратата ти с пица. Кажи ми нещо. Ако Ник беше почукал на вратата, щеше ли да му се метнеш на врата?
Тя поклати глава.
— Не, разбира се. Той е женен. А ти не си.
Изражението му показваше, че не харесва това, което чува. Какво да се прави, помисли си тя. Поне беше честна с него.
— Това, което стана, беше грешка продължи тя, без да обръща внимание на мръщенето му. — Не трябваше да…
— Да ми се мяташ на врата.
Тя кимна.
— Точно така.
— Според мен беше страхотно. Ти не мислиш ли същото?
— Писмени показания ли искаш? — Тя всъщност се опитваше да развесели малко настроението с въпроса си, защото той беше ужасно намръщен, и се изненада, когато Дилън кимна.
— Може би искам.
— Беше фантастично, но…
— Сега съжаляваш?
— Дилън, опитай да ме разбереш. Не трябваше да постъпвам по този начин. Ти си брат на най-добрата ми приятелка. Ще продължа да идвам често в Бостън, не желая да се чувстваме неловко, когато се виждаме.
— Тогава какъв беше планът ти?
Тя го бутна с надеждата да го накара да се отмести, но той не помръдна.
— Отговори ми — настоя Дилън.
— Надявах се да се върна вкъщи и да…
— … се преструваш, че нищо не е станало?
— Да.
Тя се усмихна, облекчена, че той най-после разбра.
— Това не ти се случва често, нали? — попита той.
— Да свалям мъже и да спя с тях? Не, не ми се случва често. Не съм много опитна. Но ти, от друга страна, сигурно не помниш броя на жените, с които си спал. Точно затова си помислих, че ще бъде… безопасно. Нали разбираш — без обещания, без съжаления.
— И ти нямаш нищо против това?
— Разстроих те.
— Не, не си.
— Мръщиш се.
— Просто се опитвам да си изясня това. Малко е изненадващо, нищо повече.
— Кое?
— Твоето отношение.
— Защо?
— Мислела си, че ако прекараме нощта заедно и правим страстен секс, това няма да означава нищо за мен?
Тя отвори уста да протестира, но той поклати глава.
— Както казвах, ти ме избра, използва ме и сега искаш да продължиш напред без… чувство за вина и без угризения.
Той отстъпи назад, усмихна се, после се разсмя.
— Защо си толкова щастлив?
— Краставичке, ти си като сбъдната мечта.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Писмото пристигна със специален куриер в десет часа вечерта. Всички чуха позвъняването на вратата, макар да бяха в различни краища на къщата.
Изабел си събираше багажа горе, Кийра сгъваше в кухнята изсушеното пране, а Кейт беше разпростряла документите от счетоводната фирма върху масичката за кафе, за да потърси копие от договора за заем. Дилън проверяваше сигурността на къщата, местеше се от стая в стая и оглеждаше вратите и прозорците.
— Аз ще отида — извика Изабел от площадката на горния етаж.
— Не, няма — отвърна Дилън делово и се появи откъм задната част на къщата. Той излезе навън и затвори вратата след себе си. Изабел гледаше през страничния прозорец.
— Кой е на вратата? — попита Кейт.
— Някакъв мъж с плик. Дилън току-що го накара да му покаже шофьорската си книжка. Не мислиш ли, че това е странно?
— Късно е — измисли оправдание на действията на Дилън Кейт.
— Мисля, че онзи се изплаши от Дилън. Ако можеш да му видиш лицето… — Изабел отскочи назад, за да не я види Дилън, когато отвори вратата.