Изведнъж тя се почувства като глупачка. Беше очаквала той да опита да я целуне за лека нощ, но очевидно това е последното нещо, което му идваше наум.
Влезе в стаята си и затвори вратата. Добре тогава, каквото било, било. Тя искаше точно това, нали? Защо тогава се чувстваше подразнена? А и защо той изобщо не влезе в спор, когато тя бе настояла да забравят станалото и да продължат напред? Не протестира въобще.
Не можеше да спре да мисли за поведението му, докато си миеше зъбите и се приготвяше за лягане. Жените са като рибите в морето, а Дилън беше такъв плейбой, че без проблеми щеше да си улови някоя нова.
Кейт се опита да го намрази заради сексуалните му завоевания, но не успя. Опита да се разгневи. Дилън е арогантен нахалник. Как смее да се появи в дома й без предупреждение? За кого се мисли? Да влезе и да започне да се разпорежда така?
Трябваше да си признае обаче, че се чувстваше много по-малко застрашена, когато той е в къщата. А начинът, по който разговаря с Изабел за сигурността, определено имаше ефект. След като ги разкритикува за нехайното им отношение към сигурността, вниманието му се насочи към по-малката сестра на Кейт. Щом приключи с нея, Изабел знаеше всичко за резетата и ключалките. Нямаше да се мотае из университета, без да поглежда през рамо и без да забелязва къде се намира. Той говори много откровено с нея, без да я изплаши. Кейт наблюдаваше как Изабел седи като вкаменена от спокойните указания на Дилън.
Той всъщност се държеше много мило. А не беше длъжен да го прави. Как ще успее да запази връзката им платонична и да го забрави, когато той се върне в Бостън, ако продължи с грижовните си жестове към нея и сестрите й?
Защо, защо си позволи да спи с него? Това бе огромна грешка! И какво направи тя на всичко отгоре? Каза му: „Това не означава нищо за мен и сигурна съм и за теб, така че да продължим напред“.
Легна си и се зави до брадичката. А как й отговори той? Че тя е като сбъдната мечта. Точно така каза.
— Страхотно — прошепна тя. — Сбъдната мечта, по дяволите.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Планът на Кийра да е на магистралата в седем не се осъществи напълно. Изабел беше готова навреме, но Кийра не. Стана почти осем, докато се приготвиха. Кейт ги изпрати до колата, за да се сбогуват за последен път и да ги увери, че всичко ще е наред.
— Чувствам се адски зле, че те оставяме да се оправяш сама с тази каша с парите — каза Кийра.
— Ще се оправим. Имаме план, нали? Така че не се тревожи.
— Нали ще ми казваш какво става? Не се опитвай да ме предпазваш, Кейт — обади се Изабел.
— Ще ти казвам всичко — обеща тя.
— Радвам се, че Дилън е тук — каза Кийра. — Имаше ужасна седмица, сега ще ти се отрази добре компанията за пътуването до Савана.
Дилън заключи входната врата и седна на най-горното стъпало на верандата да чака сестрите да приключат със сбогуванията, за да потеглят и те двамата с Кейт. Беше приготвил колата, която нае предния ден, и нямаше търпение да тръгнат.
Кейт каза нещо на сестрите си и всички се обърнаха към него и му се усмихнаха.
Дилън погледна часовника си и когато вдигна глава за момент, го порази красотата на трите момичета, обърнати към него.
Въпреки че си приличаха като сестри, във всяка имаше нещо уникално. Вече беше установил, че Изабел е чаровницата, която държи да се хареса на всеки. Беше около метър и шейсет, с руса коса с медни отблясъци. Очите й бяха големи и овални като на Кейт, но цветът им бе различен. Очите на Кейт бяха наситеносини и поразително се открояваха в рамката на кестенявата й коса. Тези на Изабел бяха по-скоро зеленикаво-сини, като океана. Кийра беше по-висока от другите две сестри и на слънце в русата й коса се открояваха червеникави оттенъци. Тя имаше лунички на носа като Кейт, но също и по бузите. Напомняше на Дилън за симпатично съседско момиче с хубаво тяло. Беше най-непринудената от трите и според него точно тя бе умиротворителят в семейството.
Кейт не беше нито чаровница, нито умиротворител. Тя просто бе фантастична, поне според него. Опонираше му и това му харесваше. Явно е така, щом е тук, при нея, и продължава да я желае.
У Кейт имаше нещо специално, което го привличаше. На повърхността тя е твърда и независима. Той си представяше, че е като хищник, когато водеше преговори, но у нея имаше и някаква уязвимост, която Дилън усещаше. Тя е способна и има нюх за бизнес, но по отношение на мъжете не е обиграна. Може би затова успя да я вкара в леглото толкова бързо. Знаеше, че тя съжалява за прекараната с него нощ, но той определено не съжаляваше. Всъщност изобщо не можеше да си я избие от главата.