Дилън си я представи гола в ръцете му. Бързо осъзна, че не е добра идея да се отдава на мечтания точно в момента.
— Кейт, побързай. Трябва да тръгваме.
Тя не му обърна внимание и изчака Кийра да изкара колата от алеята, преди да се насочи към него.
Очите й бяха пълни със сълзи и тя разбра, че Дилън е забелязал. Той не каза нищо. Просто отиде до колата, отвори вратата и я изчака да се качи.
— Имам чувството, че забравям нещо. Чантата ми…
— В колата е.
— Ами пътната чанта, която ме накара да си приготвя, в случай че останем в Савана, което е напълно излишно, тъй като ще имаме достатъчно време да се върнем…
— Вече спомена това.
— Сигурна съм, че оставих чантата си в антрето.
— В багажника е. Качвай се, краставичке.
Тя го изгледа кръвнишки заради прякора.
— Ами…
Той я побутна леко.
— Ютията е изключена.
— Аз не съм я включвала… нали?
— Кейт, качвай се в колата.
Тя спря да спори. След като седна и сложи предпазния си колан, Кейт попита:
— Защо трябва да тръгваме толкова рано? Имаме предостатъчно време.
— Не, нямаме.
Той й обясни чак след като потеглиха.
— Трябва да се отбием в полицията и не знам колко време ще ми отнеме това. Главен инспектор Дръмонд ме чака.
Кейт го упъти към участъка. Той се намираше само на километър и половина от дома й. Паркингът беше зад двуетажната тухлена сграда, която изглеждаше стара и грохнала. Но си имаше някакъв чар, реши той, ако тази дума може да се използва за полицейски участък.
По задната стена на сградата пълзеше бръшлян, който стигаше почти до покрива, а в тухлената пътека, водеща към входната врата, имаше липсващи плочки.
— Вътре има ли затвори? — попита Дилън.
— Мисля, че да — или отзад, или горе.
Входната врата бе наскоро боядисана с лъскава черна боя. Дилън забеляза, че и белите капаци на прозорците са боядисани.
Не беше виждал нещо подобно… в полицейски участък.
— Прилича на пансион за туристи.
Веднага щом влезе обаче, се почувства на позната територия. Подовете бяха покрити с грозен сив линолеум, стените — боядисани в граховозелено, а жената на приемното гише беше стара и намусена като колежката си в Бостън. Дори мирисът в участъка е същият — смесица от мухъл, пот и препарат за почистване. Обичаше този мирис.
Главен инспектор Дръмонд излезе от кабинета си да ги посрещне. Беше набит човек, с вечно намръщено лице и ръкостискане като на щангист.
Предложи на Кейт кафе и я помоли да изчака в преддверието на кабинета му.
Тя седна на един от сивите метални столове до стената и извади мобилния телефон от чантата си, за да провери съобщенията. Хейли я беше търсила отново, вероятно за поръчката на панделките. Кейт реши, че не може да направи нищо по този въпрос в момента, и отложи обаждането за по-късно.
Ако си носеше куфарчето, можеше да прегледа някои от документите си. Дали го остави вкъщи, или Дилън го е прибрал в багажника?
Столът беше твърд и неудобен. Кейт се облегна назад, кръстоса крака и опита да запази търпение. Защо се бавеха толкова? Струваше й се, че Дилън е в кабинета на началника на полицията повече от петнайсет минути. Забеляза, че жената на гишето я поглежда често-често иззад екрана на компютъра си.
Кейт провери да не би полата й да се е вдигнала, после погледна и копчетата на блузата си.
Жената каза, без да се подава иззад екрана:
— Харесвам свещите ви.
— Моля?
Тя се наведе настрани.
— Казах, че харесвам свещите ви.
— Благодаря — усмихна се Кейт. — Радвам се да го чуя.
Жената се изчерви.
— Каня се да пробвам и лосиона ви, но се чудя кой аромат да избера. Ще ми предложите ли вие?
— Чакайте да видя дали нямам мостри в чантата си. — Кейт затършува и откри три. — Опитайте тези трите. Всичките са различни. „Изабел“, „Кийра“ и „Лия“.
Жената се трогна. Тя се представи и се ръкува с Кейт.
— Знам, че сте знаменитост по тези места.
— Така ли? — попита Кейт усмихната. — Заради свещите?
— О, не, скъпа. Те са прекрасни, разбира се, но вие сте известна, защото за малко не хвръкнахте във въздуха заедно със стария склад.
Тя го каза така, сякаш Кейт го е направила нарочно. Тя тъкмо се канеше да внесе яснота, когато вратата се отвори и Дилън и шефът на полицията излязоха от кабинета. Кейт веднага забеляза кобура на кръста на Дилън. Държеше кутия в ръката си. Сигурно допълнителни патрони, помисли си Кейт. Никога не са му достатъчни, нали?
— Вие сте в добри ръце с този младеж, госпожице Макена. Има впечатляващо досие и шефът му в Бостън много се наскърби, че ще работи временно в Силвър Спрингс. Накрая се съгласи, но подчерта, че това е временно. Искат си го обратно — добави той с кимане.