— Радвам се да го чуя… така ли мислиш… да, разбира се, че можеш да ми кажеш… не, не, така е чудесно. Пак ще се чуем. До скоро…
Това беше достатъчно да иска да повърне. Колко жени му играеха по свирката и отчаяно очакваха обаждането му? Пак ще се чуем? Колко ли подобни обещания даваше той? Дали някога ги изпълняваше? Дали се обаждаше? Вероятно не. Това е стандартната му реплика на раздяла.
Все пак Кейт забеляза, че Дилън не използва флиртаджийския си глас по време на разговора, онзи чудесен секси тембър, който я караше да се разтапя.
Мили боже, тя го ревнуваше…
— Кейт?
— Да? — Тя изстреля отговора си като куршум.
— Имаш много поздрави от Изабел.
— Какво? — Ако беше права, сигурно щеше да падне. — Изабел… какво?
— Прати ти поздрави. Какво ти става? Защо си толкова сопната?
Само ако знаеше.
— Нищо ми няма.
— Лицето ти е почервеняло.
— Какво?
— Казах, че лицето ти е червено.
— Защо ти звъни на теб?
— Има номера ми. Искаше да ми каже, че сменила резето на вратата си. — Той се усмихна и добави: — Каза, че резето не работело, така че отишла в една железария, купила си необходимото и впечатлила съквартирантката си, като направила всичко сама.
— О, помислих си, че…
— Какво си помисли?
Нямаше да му обяснява.
— Защо не се е обадила на мен? Току-що й оставих съобщение за срещата с роднините. Тя спомена ли го?
— Да. Искаше да ти кажа колко съжалява, че не са били по-гостоприемни.
Кейт се засмя.
— Гостоприемни? Това е типично в неин стил. Сигурно си мисли, че те биха се държали по-мило, ако им предложех нещо за пиене.
— Не я подценявай, Кейт. Под русата коса има достатъчно мозък. Чуй ме добре. Тя ще разбие много сърца.
— Тревожа се за нея. Прекалено е доверчива.
— Искаш да бъде по-цинична ли?
— Като мен?
— Ти не си цинична. Ти си уплашена.
— От какво съм уплашена?
— От мен.
— Ха! — Това беше интелигентен и добре обмислен отговор. — Защо не ми каза, че се обажда Изабел?
Той се ухили.
— Не исках.
— Защо?
— Беше ми прекалено забавно да те гледам как се ядосваш.
Толкова лесна ли е за разгадаване? Кейт направи грешката, като опита да блъфира, за да се измъкне от неловката ситуация.
— Защо да се ядосвам?
— Помисли, че си говоря с някоя приятелка.
Добре, сбърка, като попита. Беше по-добре да не казва нищо.
— Не го отричаш?
— Щеше ли да ми повярваш, ако отричах?
— Не.
— Тогава няма да опитвам.
Твърдо решена да не му обръща внимание, тя се взря през прозореца и опита да се наслади на пейзажа. Тесният път, по който се движеха, се виеше между колаж от цветове. Подминаха стара, изоставена сергия за плодове, след няколко минути се появи езеро с тъмна като мастило вода.
— Знаеш ли кое ми е много интересно? — попита той. — Това, че продължаваш да настояваш, че нощта, която прекарахме заедно в Бостън, е грешка.
— Точно така, грешка е. И няма да се повтори. Обстоятелствата бяха необикновени, но сега всичко си е пак на място…
— На място ли му викаш на всичко това?
Кейт трябваше да го изчака да спре да се смее, преди да продължи:
— Очевидно трябва отново да обясня действията си.
Той изстена.
— Нали няма пак да ми изнесеш същата лекция? — Дилън започваше да я вбесява.
— Нужно ли е да го правя?
— Струва ми се, че ти харесва да я изнасяш — отвърна той. И преди тя да го прекъсне, добави: — Това, което ми се струва интересно, е, че ти не искаш да те докосвам, но когато си помисли, че говоря с гадже, веднага побесня. Това е противоречие, не мислиш ли?
Тя трябваше да спре да се оправдава.
— На теб ти харесва да флиртуваш — каза Кейт. — Нямам нищо против. Но също така знаеш, че една връзка с мен ще е истинска катастрофа. Накрая ти ще си отидеш у дома и ще се чувстваш ужасно, ако си ме наранил, ако ти си сложил край, а аз ще се чувствам ужасно, ако аз съм те наранила, ако аз съм сложила край, просто не си струва.
— Този път забрави да споменеш Джордан.
Почти не на себе си, тя попита:
— Какво означава този път?
— Предния път, когато ми обясняваше, че помежду ни не може да има връзка, първата причина, която ми посочи, беше Джордан.
— Казвала съм го и преди?
— Общо взето.
Това напълно я съкруши.
— Тогава не е нужно да го правя отново, нали? Ценя приятелството на Джордан… Споменах ли това?
— И още как. Каза ми, че не искаш да стане неловко.
Сега той й говореше почти като на малко дете.
— Значи си ме слушал и разбираш позицията ми?
— Да — каза той. — И съм съгласен с теб. Лоша идея е да имаме връзка.
Трябваше да се чувства облекчена, че той се съгласи с нея, и да, наистина беше облекчена, но не се държеше логично. Проблемът бе, че не знае какво да направи.