Изтощение и стрес. Основателни причини да се държи толкова противоречиво.
— Имам право на това.
— Моля?
Супер. Беше в по-лошо състояние, отколкото подозираше. Сега изричаше мислите си на глас.
— Стресирана съм, имам право да бъда стресирана и знаеш ли защо? — Тя избърза и продължи, преди той да каже нещо: — Някой се опитва да ме убие.
— Кейти…
— Уморена съм. Откакто се прибрах вкъщи от Бостън, се чувствам като боксова круша. Мисля, че е време аз да надяна ръкавиците.
Той кимна одобрително.
— Радвам се да го чуя. Стига да знаеш как да се боксираш.
Пътуваха няколко минути в тишина, после тя попита:
— Защо не мога да използвам телефона си?
— Може би прекалявам с предохранителните мерки, но когато чух, че Джакман може да е намесен и вероятно е намесен в тази история, реших, че не трябва да поемаме никакви рискове. Мобилните телефони са лесни за проследяване, а с подходящото оборудване разговорите могат да се подслушват също като при нормалните телефони.
— Каза ми, че Джакман давал заеми срещу висока лихва. Той дали е в състояние да проследи телефона ми?
— Той е много повече от обикновен лихвар и дори и да не може сам да го стори, познава хора, които да го научат как се прави.
Този Джакман й звучеше като чудовище. Побиха я тръпки.
— Казал ли си на някого къде ще прекараме нощта?
— На никого. Мислех да се отправим към Чарлстън, ще намеря някой хотел там, може би в покрайнините.
— Колкото по-близо до Силвър Спрингс, толкова по-добре за мен.
— Ще трябва да решим какво да правим утре. Не можем да се върнем в Савана.
— Така е, не можем — съгласи се тя. — Но докато не подпиша документите…
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Хотелът беше препълнен, но Дилън успя да уреди чудесна стая — и то без да показва служебната си значка, доколкото видя Кейт. Тя чакаше в другия край на фоайето и наблюдаваше съблазнителя в действие. На рецепцията дежуреше млада жена и Дилън веднага стана господин Чаровен. Отне му по-малко от пет минути да я накара да се изчерви и да му подаде ключа за стаята. Кейт се запита дали жената не му е дала и телефонния си номер.
Стаята беше приятно обзаведена и просторна, с великолепна гледка към океана. Имаше две отделни, много широки легла, които камериерките бяха приготвили за спане.
Щом пиколото си тръгна, Кейт попита Дилън:
— Какво обеща на онази жена, за да получиш тази чудесна стая?
— Не мога да ти издавам търговските си тайни — каза той. Разкопча чантата си за костюми и окачи дрехите си в гардероба.
Кейт се подсмихна.
— Просто не можеш да се сдържиш, нали?
Помисли си, че не я е чул. Дилън влезе в банята, остави тоалетните си принадлежности на мраморния плот и извика:
— Това място е огромно. Какво не мога да се сдържа?
Значи я слушаше.
— Това ти е в природата. Мисля, че си бил роден с този… талант. Сега, като се замисля, всички братя Бюканън го имате. Трябва да ви е генетично заложен — добави тя.
Той стоеше на прага и я гледаше.
— Имам много таланти, краставичке.
— Така е.
— С кой съм бил роден?
Тя съжали, че е започнала този разговор, защото сега нямаше да я остави на мира.
— Както тигърът не може да не бъде на ивици, така и ти не можеш да не флиртуваш. Няма проблем — добави бързо тя. — Караш всяка жена да се чувства специална. Това е дарба.
— Дарба, а?
Не успя да определи дали е доволен или подразнен от коментара й.
— Да, точно така. Кое легло си избираш? — попита тя с надеждата да смени темата.
— Това до вратата. Струва ми се, че одобряваш тази дарба.
Да я одобрява? Едва ли.
— Разбирам я — поясни тя. — Не ме озадачава.
— Значи ако започна да те свалям или да флиртувам, или нещо от тоя род, ти мислиш, че го правя…
— Няма да се впечатля въобще. Вече имам имунитет спрямо теб, Дилън.
Боже, щеше ли да й се подиграе заради това?
— Радвам се да го чуя — каза провлечено той. Отчаяно желаеща да промени темата, тя взе чантичката си с гримове, пижамата и халата.
— Ще си взема душ и ще лягам.
— Няма проблем.
Погледна часовника на нощното шкафче и се изненада колко е късно. Вярно, че бяха спрели да вечерят — явно там се бяха забавили повече, отколкото й се стори. …
Когато минаваше край него, тя добави:
— Дълъг ден беше. — Стори й се, че той каза нещо, затова се обърна и попита: — Моля?
— Да, добре.
Тя наклони глава.
— Какво…
Той бързо се приближи до нея. Ръката му се озова на тила й, а устните му — върху нейните.