— Ще напиша едно име и после ще го зачеркна, става ли? Например Рийс. Да го включа ли?
Гласът й стана писклив. Знаеше, че трябва да се успокои, ако не иска напълно да го изгуби. Само не знаеше как.
— Защо си толкова спокоен? попита тя.
— Чакането винаги е трудно. Имам добри познати, които събират информация за мен. Трябва да съм търпелив, а ти също.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — отвърна тя. — Съжаляваш ли, че се замеси в това?
— Не.
Отговорът беше рязък, почти сърдит. Кейт помисли, че се е засегнал.
— Ами онази невестулка, дето ти краде панделките? Ще се почувстваш ли по-добре, ако я включиш в списъка и после я зачеркнеш? — попита той.
— Тя не ми краде панделките, а заедно с мъжа си опитва да открадне фирмата ми.
— Но имаш план как да ги спреш?
Кейт се усмихна.
— Да, имам. И когато свърша с тях, те уверявам, че ще искат да ме убият.
Той се засмя, доволен от бодрия й тон.
— Само така!
Тя хвърли бележника и химикала на масата и изгаси лампата. Стаята се обля от лунната светлина, която струеше през прозорците.
— Лека нощ — прошепна Кейт.
Той не отвърна. Дали вече е заспал? Или се преструва, за да я накара да млъкне и да го остави на мира?
Тя изобщо нямаше да може да мигне. Мислеше само за Дилън. Искаше да спи с него и за минута-две наистина успя да се престори, че само просто желае да се гушне в прегръдката му, но после си каза, че се заблуждава. Искаше всичко. Искаше да го усеща как се движи вътре в нея, да докосва всеки сантиметър от тялото му.
Замисли се за устните му, горещите му секси устни и какво правеха те…
— Кейт? — Тя едва не падна от леглото.
— Да?
— Какво не е наред?
— Всичко е наред.
— Стори ми се, че те чух да стенеш.
— О, може и да съм изстенала. Не мога да заспя.
— Току-що изгаси лампата. Не мислиш ли, че трябва да си дадеш малко време, преди да решиш, че не можеш да заспиш? Мога ли да ти помогна с нещо?
Само ако знаеше.
— Какво?
— Ти трябва да ми кажеш какво.
Беше сигурна, че долавя развеселения му тон. Досещаше ли се Дилън какво й причинява близостта му?
Чакай малко. Ами той? Дали тя му въздейства по същия начин? Той беше сексманиакът, не тя… поне доскоро. Или по-конкретно, преди да прекара една нощ с него. Играеше ли си с нея?
— Не. Не се сещам как можеш да ми помогнеш.
Тя изчака реакцията му и се разочарова, когато той не каза нищо. Няколко минути минаха в пълно мълчание. Дори не го чуваше да диша.
Последва дълга въздишка.
— Кейти?
— Да, Дилън?
— Аз ли да дойда при теб, или ти ще дойдеш при мен?
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Сутринта дойде твърде бързо и Кейт се събуди без никакви съжаления. След нощта, която прекараха заедно, тя може би трябваше да се чувства малко неловко в негово присъствие и да избягва погледа му. Но съжаления? Не, нямаше съжаления.
Зарадва се, че се събуди първа. Той спеше по корем, а едната му ръка висеше от леглото. Възглавниците, чаршафите и одеялата бяха на пода. Прекараха истински дива нощ.
Кейт започна да се тревожи едва под душа. Дали не беше казала нещо, което не трябва, в страстните моменти, когато той я караше да губи ума си? Дали не каза, че го обича? Мили боже, дано да не е. Не можеше да си спомни. Молеше се да не е изрекла тези думи. Ами ако ги беше казала… тогава какво? Да се преструва, че не е? Не се сети за нищо по-добро и се спря на този вариант. Политиците постъпваха така постоянно, дори под клетва. Преструваха се, че не знаят нищо. Щом те можеха да лъжат, защо пък не и тя.
Добре, най-после се случи. Дилън я накара напълно да загуби разсъдъка си.
Никога нямаше да излезе от душа, ако не спреше да мисли за него. А днес трябваше да свърши толкова много работа. Обеща на Андерсън да се запознае със съдържанието на папката. Изглежда, той искаше тя да разбере как чичо й е натрупал богатството си. А съветниците и счетоводителите му щяха да са на линия, за да отговорят на въпросите й. Реши, че няма избор. Трябваше да прочете папката.
Но не беше разгледала и снимките на баща си. Предната вечер бе прекалено уморена, за да стигне до тях.
Кейт бързо се облече. Прибра гримовете и тоалетните си принадлежности в несесера и отвори вратата.
Дилън тъкмо ставаше. Косата му бе разрошена, беше гол. Когато тръгна към нея, стомахът й се сви на топка.
— Добро утро — каза тя весело.
Той изръмжа в отговор. Очевидно не си падаше по ранното ставане.
Мина покрай нея, хвана я за ръката и преди тя да успее да реагира, я целуна. Веднага й се прииска да го прегърне. Тялото му беше толкова топло и…
Спря се. Тези мисли щяха да й създадат проблеми.