— Трябва да прочета онази папка, а ти се разсъни спокойно.
И при най-малкия намек от негова страна, щеше да го последва в леглото. Втурна се към масата, взе папката и плика със снимките. Чу вратата на банята да се затваря и се отпусна. Спаси се по чудо от похотливите си мисли, а ако имаше късмет, Дилън щеше да излезе от банята облечен.
Отиде при леглото си, изрита обувките и седна, опряла гръб на таблата. Беше готова. Отвори папката и започна да чете… при което й се догади. Ужасният старец бе документирал всяка придобивка със самохвални бележки в полето и след като прочете около петнайсет страници дума по дума, тя разбра начина му на действие и прескочи останалото.
Натрупал богатството си, като купувал компании, после изстисквал докрай и продавал остатъците.
Ако Андерсън й бе казал, че Комптън е бизнесмен с нюх, който внимателно изгражда портфейла на инвестициите си чрез покупка и продажба на собственост, Кейт едва ли щеше да се впечатли и навярно нямаше да е толкова отвратена. Много находчиви и амбициозни хора правят състояние по този модел и Кейт би предположила, че Комптън попада в категорията им. Но след като видя черно на бяло какво е направил и как го е сторил, положението бе съвсем различно. Той си служеше с измами и даваше обещания, които после не спазваше, само и само да постигне целите си. Несъмнено не бе имал никакви скрупули. Колко ли хора беше съсипал през годините, колко бяха останали без работа заради него? Всичко това не означаваше нищо за Комптън Макена, той не се интересуваше от семействата, разчитащи на заплати от фирмите, които ликвидираше. Човешкият фактор не го интересуваше, състраданието не бе в неговата природа.
Единственото, което беше от значение за Комптън Макена, са парите и как да спечели още и още.
Стореното не беше подсъдно. Но беше неморално. А той бе отишъл в гроба горд с постиженията си. Нима е направил записките на подвизите си само за да я впечатли?
Мили боже, той наистина е вярвал, че тя е като него.
След като прочете финансовата му история, разбра, че първото й решение е било правилното. Тя не можеше и не възнамеряваше да изхарчи и долар от парите му за себе си, за семейството, за фирмата, за бъдещето си.
Комптън Макена беше егоцентричен и жесток човек. Тя не е като него и щеше да го докаже. Каквото и да решеше да направи с парите, трябваше да е най-добрият вариант и когато го стореше, се надяваше Комптън да се обърне в гроба.
Кейт захвърли папката, взе плика и го отвори. Настроението й веднага се подобри. Имаше десет снимки, всичките черно-бели.
Откри, че баща й е бил красиво момче. Изглеждаше ослепително в училищната си униформа. Определено е бил дете с привилегирован произход, помисли си тя, като изучаваше снимката му в екип за поло, гордо изправен пред един кон. На друга фотография той беше на четири или пет години, стоеше на една морава и гледаше усмихнат към обектива. На заден план се виждаше къща — не, не къща, имение. Там ли е живял?
Нямаше снимки с родителите му или с други роднини. Това й се стори странно и тя се зачуди дали няма други фотографии на баща й, прибрани някъде. Реши да помоли Андерсън да провери.
Тъкмо прибираше последната снимка в плика, когато Дилън дойде.
— Готова ли си? — попита той.
— Почти.
Тя прибра плика и папката в пътната си чанта.
Дилън сгъваше чаршафите и ги поставяше в единия край на леглото, заедно с възглавниците, които вдигна от пода. Той забеляза, че тя прибра папката, и я попита:
— Не искаш ли да я вземеш при себе си в колата, за да я дочетеш?
— Вече я прегледах.
— Възхити ли се? Останах с впечатлението, че това е целта на човека, подготвил съдържанието й.
— Не се впечатлих.
Тя провери банята и гардероба, за да се увери, че не е забравила нищо, но Дилън я бе изпреварил. Дори мокрите кърпи бяха сгънати и поставени върху плота.
Спряха да закусят в кафенето на хотела, но и двамата не бяха особено гладни. Веднага щом се озоваха в колата, Дилън погледна картата, за да се ориентира как да избегне магистралите в посока Силвър Спрингс.
— Трябва да се обадя на Андерсън — каза Кейт. — Не искам да ме чака на срещата в три.
— Но ти можеш да бъдеш при него в три — възрази той. — Всичко зависи от това как ще се организираш.
— В Савана ли се връщаме? Няма ли да е опасно? Струва ми се ужасна идея. Предупреждавам те. Ако влезем в онзи офис и видя кошница с цветя наоколо, няма да отговарям за действията си. Ще направя нещо ужасно. Сигурна съм. Не знам точно какво, но няма да позволя да пострадаш и ти. И дума да не става. Просто не можем да се върнем там. Реших го.
Той опита да прекъсне тирадата й, но Кейт се бе развихрила. Когато най-после млъкна, за да си поеме дъх, той каза: