Милър кимна.
— И в Бостън имат проститутки. Но едно е проститутка в Бостън и съвсем друго — в Бъчърс Кросинг.
— Ясно — заяви младежът.
— Съмнявам се да ти е ясно — възрази Милър. — Но ще ти се изясни. В Бъчърс Кросинг проститутката е необходима съставна част на икономиката. Човек трябва да има и друго освен пиенето и храната, за което да си харчи парите, нещо, заради което да се връща, след като е бил в голата пустош. Проститутките в Бъчърс Кросинг могат да избират и пак да натрупат малко състояние, благодарение на което да се превърнат едва ли не в почтени жени. Някои дори се омъжват, доколкото чувам, от тях ставали добри съпруги, ако търсиш такава. — Андрюс не каза нищо. Милър се облегна отново на стола. Пък и сега е мъртво време и Франсин не работи. А когато една проститутка не работи, според мен тя си изглежда като всички останали.
— Грях и поквара — намеси се и Чарли Хоуг. — Тя носи вътре в себе си покварата.
Той стисна със здравата си ръка ръба на масата толкова силно, че кокалчетата му изглеждаха под кафявата кожа синкавобели.
Франсин се върна на масата с чашите. Надвеси се над Андрюс, за да сложи пред Чарли Хоуг уискито. Андрюс усети миризмата и топлината й и се поотдръпна. Тя остави пред него бирата и се усмихна, очите й бяха светли и огромни, от меките като пух червеникаворуси мигли изглеждаха още по-големи и немигащи. Андрюс извади от джоба си няколко монети и ги сложи в ръката й.
— Да си тръгвам ли? — обърна се Франсин към Милър.
— Сядай — отвърна той. — Господин Андрюс иска само да поговорим.
При вида на уискито Чарли Хоуг се поуспокои, взе чашата и побърза да отпие, после отметна глава и адамовата му ябълка заподскача като малко зверче под бялата четина по врата му. Щом изпи до дъно уискито, той се отпусна на облегалката и след като застина, загледа другите със студените си сиви очички.
— За какво искахте да поговорим, господин Андрюс? — попита Милър.
Андрюс погледна смутен Франсин и Чарли Хоуг. Усмихна се.
— Въпросът прозвуча доста внезапно — рече.
Милър кимна.
— Нарочно.
Андрюс помълча, сетне отвърна:
— Вероятно просто искам да опозная страната. Никога досега не съм идвал тук, искам да науча възможно най-много.
— За какво ти е? — попита Милър.
Андрюс го погледна неразбиращо.
— Говориш като образован човек.
— Да, господине — потвърди той. — Следвал съм три години в Харвард.
— Охо, три години. Доста време — възкликна Милър. — Отдавна ли напусна?
— Не. Преди да поема насам.
Известно време Милър го гледа.
— Следвал в Харвард. — Той поклати глава. — Самият аз се научих да чета една зима, когато снегът ни затрупа в траперска колиба в Колорадо. Мога да си напиша името върху хартия. И какво мислиш, че ще научиш от мен?
Андрюс се свъси и се постара да прикрие раздразнението, прокраднало се в гласа му.
— Дори не ви познавам, господин Милър — отвърна доста разгорещено. — Вече ви казах. Искам да опозная този край. Господин Макдоналд каза, че не е зле да поговоря с вас, че от всички тук познавате най-добре тези места. Надявах се да сте така добър да поговорите час-два с мен, да ме запознаете с…
Милър пак поклати глава и се усмихна.
— Със сигурност ти идва отвътре да говориш, синко. Не може да ти се отрече. Това ли си учил в Харвард?
За миг Андрюс се взря сковано в него. После също се усмихна.
— Не, господине. Къде ти! В Харвард не говориш, само слушаш.
— А, такава ли била работата! — рече Милър. — Е, това вече си е достатъчна причина да напуснеш. От време на време човек трябва и да говори.
— Да, господине — съгласи се Андрюс.
— И си дошъл тук. В Бъчърс Кросинг.
— Да, господине.
— И щом научиш каквото си дошъл да научиш, какво ще правиш? Ще се върнеш, за да се похвалиш пред роднините ли? Ще напишеш нещо за вестниците?
— Не, господине — каза младежът. — Не го правя по тези причини. Правя го заради себе си.
Милър мълча дълго. После каза:
— Я почерпи още едно Чарли, този път и аз ще пийна.
Франсин се изправи. Каза на Андрюс:
— Още една бира?
— Уиски — отвърна той.
След като Франсин се отдалечи от масата, известно време Андрюс мълча и не погледна нито веднъж двамата мъже до него. Милър каза:
— Значи не си се хванал с Макдоналд?
— Не съм искал това.
Милър кимна.
— Това тук, момче, е град на ловци. Ако останеш, нямаш голям избор. Можеш да почнеш работа при Макдоналд и да изкараш някой долар, можеш и сам да се заемеш с нещо с надеждата железницата да стигне дотук, можеш да се хванеш в някоя хайка и да тръгнеш на лов за бизони.
— Така ми каза и господин Макдоналд.
— И последното не му е харесало.