— Знам — рече Франсин. — Срамуваше се. А не трябваше. Не беше чак толкова важно, колкото си мислеше. Така е… — сви тя рамене. — Така в началото някои мъже изживяват любовта.
— Младите мъже — поправи я Андрюс. — Ти каза, че съм много млад.
— Да — отвърна Франсин — и ти се ядоса. Така изживяват младите мъже любовта… Но трябваше да се върнеш. Всичко щеше да бъде наред.
— Знам — каза Андрюс. — Но си помислих, че не мога. После бях много далеч.
Франсин го погледна изпитателно и кимна.
— Възмъжал си — повтори тя, в гласа й се долавяше следа от тъга. — И не бях права: променил си се. Променил си се, иначе нямаше да се върнеш.
— Да — пророни той. — Поне толкова съм се променил.
Франсин се отдалечи и се обърна така, че застана с гръб към него и тялото й се открои рязко в светлината на лампата. За дълго се възцари мълчание.
— Е — подхвана пак Андрюс. — Исках да те видя още веднъж, да ти кажа…
Той замълча и не се доизказа. Понечи да се обърне и да тръгне към вратата.
— Не си отивай — каза Франсин. Не се помръдна. — Не си отивай още веднъж.
— Няма — отговори Андрюс и продължи да стои на същото място. — Няма да си тръгна и този път. Извинявай. Не се опитвах да те принудя да ме поканиш. Искам да остана. Трябваше да…
— Няма значение. И аз искам да останеш. Когато реших, че си мъртъв… — Тя замълча и кимна рязко. — Ще поостанеш при мен. — Обърна се, пак кимна рязко и златисточервената светлина на лампата потрепна по косата й. — Ще поостанеш при мен. И разбери едно. Не е като с другите.
— Знам — рече Андрюс. — Не говори за това.
Известно време се гледаха мълчаливо, без да се приближават един към друг. После Андрюс каза:
— Съжалявам. Не е същото, както преди, нали?
— Да — съгласи се Франсин. — Но ти не се притеснявай. Радвам се, че се върна.
Тя се обърна и се надвеси над светилника. Смъкна фитила и както се бе навела, погледна през рамо Андрюс — дълго се взира в лицето му, не се усмихна. После духна рязко пламъка и стаята бе прорязана от мрак. Андрюс чу как дрехата й шумоли и зърна смътните й очертания, докато Франсин минаваше пред прозореца. Чу и как отмята завивката, чу звука от тяло, което се плъзга по чаршафа. Не се и помръдна. После започна да разкопчава опипом копчетата на ризата си и тръгна през стаята към Франсин, която го чакаше.
2
Обърна се в мрака и усети под себе си чаршафите, бяха влажни от потта му. Беше се събудил внезапно от дълбок сън и за миг не разбра къде е. До него се чуваше равномерно бавно дишане и след като се пресегна, той напипа под ръката си топла плът, затова не я отдръпна и от дишането дланта му се раздвижи заедно с плътта.
Пет дни и пет нощи Уил Андрюс стоя заедно с Франсин в тясната стаичка — напускаше я колкото да вземе нещо за ядене и пиене и да купи от почти празната манифактура на Брадли дрехи. След първата нощ с Франсин изгуби всякаква представа за време — точно както горе в планината по време на бурята, в укритието от сняг и бизонски кожи. В сумрачната стая с един-единствен прозорец, постоянно закрит с перде, утрините не се различаваха по нищо от следобедите и ако светилникът гореше, на Андрюс му беше трудно да каже кога е нощ и кога — ден.
Потопи се докрай в този тесен полусвят на вечен здрач. Говореше рядко с Франсин, притискаше я до себе си и чуваше как двамата приказват само с тежко дишане и безсловесни стонове, докато накрая му се струваше, че тук е намерил единственото си съществувание. Отвъд четирите стени, които го обграждаха, не си представяше друго освен пустота — пустота ярка и шумна, която го притискаше застрашително. Взреше ли се по-дълго и по-съсредоточено, имаше чувството, че и стените го притискат, а предметите пред погледа му: червеният диван, килимът, дребните вещи, разпилени по масите, застрашават утехата, която е намерил в сумрака, където се е заселил. Докато лежеше със затворени очи, гол в мрака до застиналото тяло на Франсин, имаше чувството, че се рее безтегловно вътре в самия себе си и дори буден, е изпаднал в унеса на дълбокия сън, който го спохождаше, след като се любеше с Франсин.
Лека-полека започна да възприема честото и отчаяно сливане с Франсин така, сякаш не участваше в него. Сякаш наблюдаваше незримо отдалеч себе си и усещанията си, докато удовлетворяваше потребностите си с тяло, към което безсмислено прикрепва име. Случваше се да лежи до Франсин и да гледа изтегнатото си бледо тяло, сякаш нямаше нищо общо с него, докосваше се по гърдите, по тънките къдрави косъмчета тук-там по бялата плът и се изумяваше от начина, по който усещаше лекия допир на дланта си по кожата. В такива мигове Франсин сякаш изобщо не беше свързана с него, тя бе присъствие, утолило някакъв глад, за който той дори не е подозирал, докато не е бил задоволен. Понякога, както се бе отпуснал с цялата си тежест върху нея и беше хлътнал в мрака на страстта, с изненада откриваше в себе си усещания, за каквито е тънел в неведение, а щом отвореше очи и видеше очите на Франсин — широко отворени и непроницаеми под него, отново се учудваше, че и тя е тук. По-късно си спомняше как са изглеждали тези очи и се питаше какво ли си е мислела Франсин, какво е чувствала в тези съкровени мигове на тяхната страст.