Обърна се. Бъчърс Кросинг лежеше пред него малък и нереален. Андрюс тръгна бавно по пътя обратно към града, като тътрузеше крака в прахта и не сваляше очи от валмата, които се вдигаха и оставаха зад него.
5
Милър се върна в Бъчърс Кросинг късно вечерта на шестия ден.
Андрюс чу от стаята си викове по улицата долу, чу и тежки стъпки, над тези звуци, приглушени от разстоянието, долитаха плющенето на камшик и гърлените крясъци на коларя. Андрюс стана и отиде на прозореца, където се подпря на лакти върху перваза и се взря в източните подстъпи на града.
Във въздуха бе увиснал голям облак прах, който се движеше напред и от това се разсейваше, и от него се показа дълга редица волове, впрегнати в каруца. Воловете най-отпред бяха свели глави и се бяха наклонили един към друг, така че от време на време дългите им извити рогове се удряха, а двете добичета тръскаха глави и се отдалечаваха за малко с пуфтене едно от друго. Докато каруцата не се приближи на хвърлей от града и челният впряг не се изравни с бръснарницата на Джо Лонг, хората по тротоарите и Уил Андрюс, който чакаше горе, почти не ги виждаха.
Каруцата беше дълга и плитка и в средата беше хлътнала надолу, така че приличаше малко на лодка еднодръвка на четири тежки колела, отстрани беше боядисана с избеляла синя боя, която вече се лющеше, а по бавно въртящите се спици на издраните големи колела, в средата им личаха остатъци от червена боя. На седалката отпред в каруцата с изправен гръб седеше едър мъж в карирана риза, той държеше в дясната си ръка дълъг камшик, който размахваше с плющене над ушите на челния впряг. С лявата стискаше здраво вдигнатата ръчна спирачка, така че воловете, които пристъпваха под камшика му напред, бяха възпирани от тежкия товар в каруцата, над спънатите колела. Леко сгърбен на седлото, Милър яздеше до каруцата черен кон и водеше друг, дорест, който също беше оседлан, но без юзда.
Шествието подмина странноприемницата, подмина и пивницата „Джаксън“. Андрюс го проследи с поглед как продължава нататък покрай конюшнята и ковачницата и излиза от града. Взираше се, докато не виждаше нищо друго освен движещия се облак прах, който проблясваше и изглеждаше съвсем плътен от залязващото слънце, и изчака той да спре долу в падината на реката и да стане по-рехав. После се върна при леглото, отново се изтегна на него с ръце под главата и се вторачи в тавана.
След час още гледаше как светлината трепка по него, когато Чарли Хоуг почука на вратата и влезе, без да чака отговор. Поспря на прага, смътният му силует се тъмнееше, увеличен от мъждивата светлина, която идваше откъм коридора.
— Какво лежиш тук на тъмно? — попита той.
— Чакам да дойдеш и да ме вдигнеш — отвърна Андрюс.
Пусна крака на пода и приседна в края на леглото.
— Ще запаля лампата — предложи Чарли Хоуг. После пристъпи в мрака. — Къде е?
— На масата при прозореца.
Чарли Хоуг драсна по стената клечка кибрит и тя лумна в жълто. С ръката, в която я държеше, вдигна окаденото стъкло на лампата, остави го на масата, докосна с клечката фитила и върна стъклото на мястото му. Фитилът се разгоря с равномерен пламък и освети стаята, а трепкащите отблясъци, които идваха отвън, изчезнаха. Чарли Хоуг пусна на пода изгорялата клечка.
— Предполагам, знаеш, че Милър се върна в града.
Андрюс кимна.
— Видях каруцата, докато минаваше. Кой беше мъжът с него?
— Фред Шнайдър — отвърна Чарли Хоуг. — Ще дере кожите. Милър е работил и друг път с него.
Андрюс кимна още веднъж.
— Сигурно е доставил каквото е необходимо.
— Всичко е готово — потвърди другият мъж. — Милър и Шнайдър са в пивницата. Милър те вика — да уточним всичко.
— Добре — съгласи се Андрюс. — Само да си взема връхната дреха.