— Каква връхна дреха! — възкликна Чарли Хоуг. — Ако ти е студено сега, момче, какво ще правиш, щом се качим горе в планината?
Андрюс се усмихна.
— Не ми е студено. Свикнал съм да ходя с нея.
— С времето човек забравя какво е свикнал — рече Чарли Хоуг. — Хайде да тръгваме.
Двамата излязоха от стаята и заслизаха по стълбата. Чарли Хоуг вървеше няколко метра пред Андрюс и се наложи той да ускори крачката, за да се изостава — другият мъж стъпваше бързо и припряно, а тънките му смъкнати рамене подскачаха.
Милър и Шнайдър чакаха на дългия тесен тезгях в „Джаксън“. Стояха с халби бири отпред, около ризата на червени карета, с която бе облечен Шнайдър, сякаш бе наметната лека мантия от прах, която бе полепнала и по краищата на правата му остра кестенява коса, подала се изпод шапката с ниско дъно. Двамата се обърнаха, когато Хоуг и Уил Андрюс се насочиха към тях през помещението.
Тънките стиснати устни на Милър се извиха нагоре в лека усмивка. Масивната му челюст бе покрита с добре оформена черна брада.
— Ти какво си мислеше, Уил, че няма да се върна ли? — попита той тихо.
Андрюс се усмихна.
— Не. Знаех, че ще се върнеш.
— Това тук, Уил, е Фред Шнайдър, ще дере кожите.
Андрюс му протегна ръка и той я пое. Ръкува се вяло и безразлично, стисна му дланта бързо и я разклати.
— Приятно ми е — рече.
Лицето му беше валчесто и макар че долната половина бе обрасла със светлокестенява четина, човек оставаше с усещането, че е гладко и безизразно. Очите му бяха големи и сини и гледаха Андрюс изпод тежките сънени клепачи. Шнайдър беше среден на ръст и набит и веднага създаваше впечатлението, че постоянно е нащрек, че се пази и си отваря очите на четири. В черния кожен кобур високо на кръста носеше малък пистолет.
Милър изпи до дъно бирата.
— Хайде да идем в големия салон, там можем да седнем — подкани той и избърса с показалец малкото пяна, останала по устните му.
Другите кимнаха. Шнайдър се дръпна встрани и ги изчака да минат през страничната врата, после също влезе и я затвори внимателно след себе си. Групата на четиримата мъже с Милър най-отпред се насочи към дъното на помещението. Избраха маса при стълбището, Шнайдър седна с гръб към него и с лице към салона, а Андрюс се разположи пред него. Чарли беше отляво на младежа, а Милър — отдясно. Той каза:
— Докато се връщах от реката, спрях да се видя с Макдоналд. Ще изкупи кожите. Това ще ни спести опаковането и превоза до Елсуърт.
— Колко ще плати? — попита Шнайдър.
— Четири долара на парче за първокачествените кожи — отвърна Милър. — Има купувач за тях на изток.
Шнайдър поклати глава.
— А за летните колко? Още три месеца няма да намериш първокачествени кожи.
Милър се извърна към Андрюс.
— Не съм се уговарял нищо с Шнайдър, не съм му казвал и къде отиваме. Реших да изчакам, докато се съберем всички.
Младежът кимна.
— Добре — отвърна той.
— Хайде да пийнем, докато разговаряме — предложи Милър. — Виж, Чарли, дали ще намериш кой да ни донесе кана бира и малко уиски.
Чарли Хоуг избута назад стола, който задращи по пода, и прекоси бързо помещението.
— Добре ли мина в Елсуърт? — поинтересува се Андрюс.
Мъжът кимна.
— Спазарих изгодно каруцата. Някои от воловете не са били впрягани, два трябва да се подковат, но челният впряг е добър, до няколко дни ще свикнат и другите.
— Парите стигнаха ли?
Милър кимна още веднъж безразлично.
— Дори останаха малко. Намерих ти добър кон, яздих го през целия път на връщане. Остава само да вземем малко уиски за Чарли, сланина и… Намират ли ти се по-груби дрехи?
— Утре мога да взема — отговори Андрюс.
— Ще ти кажа какво ти трябва.
Шнайдър гледаше сънено двамата мъже.
— Къде отиваме?
Чарли Хоуг се върна, зад него между масите лъкатушеше Франсин, понесла табла с кана, бутилка и чаши. Чарли Хоуг седна, а жената сложи каната с бирата и бутилката уиски в средата на масата и чашите — пред мъжете. Усмихна се на Андрюс и се извърна към Милър.
— Донесе ли ми от Елсуърт каквото те помолих?
— Да — потвърди той. — Ще ти го дам по-късно. Поседни за малко на друга маса, Франсин. Имаме да говорим по работа.
Тя кимна и отиде на маса, където седяха друго момиче и някакъв мъж. Андрюс я гледа, докато седне, а когато се обърна, забеляза, че Шнайдър още не сваля очи от нея. Той премига бавно веднъж и се извърна към Андрюс, който сведе поглед.
Всички без Чарли напълниха чашите с бира, той пък взе бутилката уиски пред себе си и след като махна запушалката, я наклони така, че светлокехлибарената течност забълбука и напълни почти догоре чашата му.
— Къде отиваме? — попита още веднъж Шнайдър.