Той издърпа ръка от нежната милувка на пръстите й.
— На двайсет и три съм…
Франсин се приплъзна по дивана и се приближи още малко, роклята й от твърд гладък плат изшумоли така, сякаш някой къса тензух. Тя се допря с рамо до неговото, дишаше равномерно и тихо.
— Не се сърди — рече му. — Радвам се, че си млад. Искам да си млад. Всички мъже тук са стари и груби. Искам да си нежен, докато го можеш… Кога заминавате с Милър и другите?
— След три-четири дни — отвърна Андрюс. — Но до месец се връщаме. И тогава…
Франсин поклати глава, макар и да продължи да се усмихва.
— Да, ще се върнеш, но няма да бъдеш същият. Няма да бъдеш толкова млад, ще станеш като другите.
Андрюс я погледна объркано.
— Ще стана такъв, какъвто съм.
Жената продължи, сякаш не я бе прекъсвал:
— От вятъра и слънцето лицето ти ще изпръхне, ръцете ти вече няма да са нежни.
Той отвори уста да възрази, беше се поядосал от думите й. Но не даде воля на гнева си, а след като я погледна в светлината на лампата, от него не остана и следа. Върху лицето й се четяха непринуденост и вглъбеност, сладка болка, която обаче бе едва загатната и го обезоръжи — наред със състраданието отпреди малко породи и нежност. В този миг му се стори невероятно, че Франсин е такава, каквато я прави занаятът й. Андрюс се пресегна и отпусна ръката, която бе дръпнал, върху нейната.
— Ти си… — подхвана и се поколеба, сетне повтори: — Ти си…
Ала не довърши, не знаеше какво точно иска да каже.
— Но още известно време ще бъдеш тук — напомни Франсин, — три-четири дни ще бъдеш млад и нежен.
— Да — рече Андрюс.
— Тук ли ще останеш тези дни? — прошепна жената. Тя прокара леко върховете на пръстите си отгоре по ръката му. — Ще се любиш ли с мен?
Той не каза нищо — чувстваше как пръстите й се движат по ръката му и се бе съсредоточил върху това усещане.
— Сега не работя — побърза да добави Франсин. — От любов е, защото те желая.
Андрюс поклати вцепенен глава, но не защото отказваше, а от отчаяние.
— Аз, Франсин…
— Знам — пророни тя и пак се усмихна. — Досега не си бил с жена, нали? — Младежът не отговори. — Нали?
Андрюс си спомни няколкото провалени опита отпреди години с една негова братовчедка, която беше по-малка от него — дребно сприхаво момиче, спомни си колко припрян и притеснен, а после и отегчен е бил, спомни си и как баща му се е извърнал и е смотолевил нещо, след като родителите на момичето, дошли им на гости, си тръгнаха.
— Да — призна си младежът.
— Не се притеснявай — каза пак Франсин. — Ще ти покажа. Хайде!
Изправи се и протегна ръце към него. Той ги хвана и застана пред нея. Франсин се приближи, почти го докосна, Андрюс дори усети допира на мекия й корем, при което мускулите му се свиха и той се отдръпна леко.
— Не се притеснявай — рече Франсин и младежът усети по ухото си топлия й дъх. — Не мисли за нищо. — Тя се засмя тихо. — Добре ли си?
— Да — отвърна той с треперлив глас.
Франсин се поотдалечи и го погледна в лицето, а на него му се стори, че устните й са станали по-големи, а очите — по-тъмни. Тя плъзна тялото си по неговото.
— Пожелах те първия път, когато те видях — обясни. — Без дори да ме докосваш, без да ми казваш нищо.
Отдръпна се, но не свали от него тъмните си очи, после се пресегна зад врата си и започна да разкопчава роклята. Андрюс я наблюдаваше вцепенен, с ръце, отпуснати неловко отстрани на хълбоците му. Най-неочаквано Франсин разтръска тяло и роклята се смъкна на сива купчина в краката й. Беше гола, тялото й блестеше в светлината на лампата. Тя прекрачи внимателно роклята и от движението тялото й потрепери, а налетите й гърди се люшнаха.
— Хайде — подкани още веднъж Франсин, след като дойде при него и подложи устни.
Той я целуна с пресъхнала уста и усети колко влажна е нейната — Франсин нашепваше нещо до лицето му и плъзгаше длани под ризата му, а Андрюс почувства как го милва по изопнатите мускули по гърдите отдолу.
— Хайде — промълви тя пак, звукът сякаш прокънтя накъсано и в главата му.
Андрюс се отдалечи малко, за да огледа мекото й едро тяло, прилепнало като кадифе до неговото, допряло се сякаш по своя воля, лицето й беше умиротворено, сякаш тя спеше, и Андрюс усети, че е хубава. Ала най-неочаквано в съзнанието му отекнаха думите, които Шнайдър бе употребил долу в пивницата — той беше казал, че откакто е напуснал Сейнт Луис, не е виждал по-хубава проститутка, и лицето й сякаш се промени, макар и той да не можеше да каже в какво. Изведнъж му хрумна, че и други са виждали като него сега това лице, че и други са я целували по влажните устни, чували са гласа, който чува и той, усещали са по лицето си същия дъх. Бързали са да платят и да си тръгнат, после са идвали други. Кой знае защо, веднага си представи стотици мъже, които на несекващ поток влизат и излизат от стаята. Обърна се и се отдръпна от нея — изневиделица всичко вътре в него бе умряло.