Тук тя беше плитка, стичаше се по плоските камъни, наслагани в меката тиня за брод, и шепотът й се усилваше от тъмнината, мъждивата светлина на нащърбената луна току блещукаше по течащата вода, която сякаш лъщеше и от това изглеждаше по-широка и дълбока. Покриваше само копитата на конете и се стичаше по долния край на колелата на каруцата.
Малко след като прекосиха потока, Милър отново спря коня. Другите видяха в здрача как се надига на седлото и се навежда напред към разсейващия се мрак на запад. Вдигна с усилие ръка — сякаш му тежи, и посочи натам.
— Тук ще прекосим напряко и по пладне ще излезем при Смоуки Хил — рече той.
На изток вече започваха да се показват първите розови ивици светлина. Групата слезе от тесния път и тръгна през равнината — само след няколко минути той вече не се виждаше. Уил Андрюс се обърна на седлото и погледна назад — не беше сигурен на кое точно място са свърнали от пътя и не виждаше знак, който да ги направлява на запад. Колелата се въртяха с лекота, гладко по гъстата зеленикавожълта трева, каруцата оставяше подире си тесен коловоз, който, щом се отдалечаха, вече не личеше.
Слънцето се издигна зад тях и те продължиха нататък по-бързо, сякаш тласкани от все по-голямата горещина. Беше ясно, по небето нямаше облаци, слънцето напичаше гърбовете им и по грубите им дрехи избиваше пот.
Веднъж подминаха къщурка с покрив от чимове. Беше насред полето, отзад имаше малка нива, която обаче вече беше буренясала и се връщаше при зеленикавожълтата трева, покрила всичко наоколо. При входа лежеше счупено колело от каруца, до него гниеше тежък дървен плуг. През широката врата, отстрани на която висеше парче избелял брезент, се виждаше преобърната маса, както и подът, покрит с прах и камъчета. Милър се извърна на седлото и каза на Андрюс:
— Отказали са се. — В гласа му се долавяше задоволство. — Мнозина са опитвали, но малцина успяват. Огъват се пред най-малките трудности.
Андрюс кимна, ала не каза нищо. Докато минаваха покрай колибата, извърна глава и я загледа, а тя се скри зад каруцата, дошла изотзад.
По пладне конете лъщяха от пот, а устата им бяха покрити с бели мехурчета пяна и тя се разлетяваше всеки път, щом те тръснеха глави под юздечките. Жегата туптеше по тялото на Андрюс, главата го присвиваше болезнено при всеки удар на сърцето му, отвътре бедрата му бяха ожулени от седлото, а задните му части бяха изтръпнали от твърдата кожа. Никога дотогава младежът не беше яздил наведнъж повече от няколко часа и той се свъси при мисълта за болката, която щеше да го скове в края на деня.
От унеса го изтръгна гласът на Шнайдър:
— Вече трябваше да сме стигнали на реката. А не виждам и следа от нея.
Гласът му не беше насочен към никого, но Милър се извърна и му отговори припряно:
— Не е далече. Животните все ще издържат, докато излезем на нея.
Тъкмо го каза, и Чарли Хоуг, който седеше по-нависоко отзад в каруцата, се провикна пискливо:
— Вижте, вижте. Оттук дърветата вече личат.
Андрюс присви очи и се напрегна да види в яркото пладне. След няколко мига успя да различи тънка тъмна черта, разрязала жълтото поле. Милър се обърна към Шнайдър:
— Най-много десетина минути оттук — рече и се подсмихна. — Как мислиш, ще издържиш ли?
Другият мъж сви рамене.
— Не бързам. Само се питах дали ще я намерим така лесно, както очакваше ти.
Милър шляпна леко коня по хълбока и той ускори крачката. Андрюс, който яздеше след него, чу рязкото свистене на камшика в ръката на Чарли Хоуг, чу и безсловесния стон на воловете. Обърна се. Сега добичетата кретаха малко по-бързо, сякаш бяха извадени от унес. Подухна лек ветрец, от който тревата се понаклони на широка дъга. Конете наостриха уши и Андрюс усети как неговият внезапно напряга мускули и се устремява напред.
Милър дръпна юздата и извика на младежа:
— Дръж го здраво. Надушват водата. Ако не внимаваш, ще избяга заедно с теб.
Андрюс стисна здраво юздата и я издърпа рязко, за да спре движението на коня, който се извърна с разширени черни очи и разлетяла се във всички посоки твърда черна грива. Андрюс чу отзад скърцането на опъната кожа: Чарли Хоуг също се опитваше да спре воловете, чу и как те мучат от напрежението.
Когато стигнаха на Смоуки Хил, животните се бяха поуспокоили, но пак бяха напрегнати и нетърпеливи. От дърпането на юздата по ръцете на Андрюс бяха излезли мазоли. Той слезе от седлото и тъкмо беше стъпил на земята, когато конят му се отскубна и препусна през ниските храсталаци покрай реката.