Когато слънцето проряза с края си далечния хоризонт, те отново поеха на път.
Нощта се спусна бързо. На лунна светлина Милър, който яздеше отпред, наподобяваше трескав сгърбен силует с тяло, което се лашка ту насам, ту натам върху седлото. Андрюс и Шнайдър бяха оставили конете сами да избират скоростта, с която да се движат, докато Милър пришпорваше своя, криволичеше напосоки из местността и сякаш оставяше след себе си светеща диря в нощта. Наглед без причина завиваше рязко и вървеше към половин час по друг път колкото да изостави и него и да се отправи в нова посока. Първите няколко часа Андрюс се опитваше да запомни откъде минават, но после се умори, вече не внимаваше толкова и звездите по ясното небе заедно с тънката месечина се завъртяха над главата му на вихрушка той затвори очи, наведе се напред на седлото и остави коня да следва Шнайдър и Милър. Дори в нощната прохлада го мъчеше жажда и от време на време Андрюс отпиваше от водата в манерката. Веднъж спряха и пуснаха воловете да пасат, Андрюс остана на седлото и като в просъница загледа какво се случва.
Не спряха до следващата сутрин, продължиха и когато стана горещо. Воловете се придвижваха, почти не спираха да мучат, дъхът им беше сух и измъчен. Дори Андрюс виждаше, че козината им е изгубила блясъка си и костите им стърчат при хълбоците и гръдния кош.
Шнайдър дойде с коня при него и кимна рязко по посока на воловете.
— Изглеждат зле. Скоро езиците им ще започнат да се издуват. Няма как да теглят каруцата, ако се затрудняват да дишат. Трябваше да тръгнем на юг. При повечко късмет щяхме да се справим.
Андрюс не отговори. Усещаше гърлото си непоносимо сухо. Колкото и да не му се искаше, се пресегна зад седлото и след като извади манерката, отпи две големи глътки от водата. Шнайдър се ухили и се отдалечи с коня. С усилие на волята Андрюс завъртя запушалката на манерката и я прибра зад седлото.
Малко преди пладне Милър спря, слезе от коня и се върна при каруцата, която се придвижваше бавно. Даде знак на Чарли Хоуг да спре.
— Тук ще изчакаме да спадне жегата — отсече.
Отиде да се скрие в сянката на каруцата, Шнайдър и Андрюс го последваха.
— Изглеждат зле, Милър — каза Шнайдър. После се обърна към Чарли Хоуг: — Как теглят?
Той поклати глава.
— Езиците им започват да се подуват. Воловете няма да издържат до довечера. И конете. Погледни ги.
— Нищо — отвърна Милър. Гласът му беше тих и беззвучен, приличаше на ръмжене. Черните гледци на очите му блестяха изцъклено, бяха вперени в мъжете, но явно не ги виждаха. — Колко вода е останала в манерките?
— Не е много — отвърна Шнайдър. — Може би ще стигне, за да изкараме нощта.
— Донесете ги — нареди Милър.
— Виж какво — рече Шнайдър. — Ако смяташ, че ще използвам водата за друго освен за себе си, значи…
— Донесете ги — повтори Милър. Той извърна очи към Шнайдър. Шнайдър изруга, стана и се върна със своята манерка и с манерката на Андрюс. Милър ги взе, добави и своята и заръча на Чарли: — Донеси бурето, вземи и своята манерка.
— Виж какво, Милър — обади се отново Шнайдър. — Тези волове няма да стигнат доникъде. Безсмислено е да пилееш малкото вода, която имаме. Не можеш да…
— Млъквай — прекъсна го Милър. — Ако седнем да спорим, ще ожаднеем още повече. Както казах, разполагаме с уискито на Чарли.
— Божичко — възкликна Шнайдър. — Не си се шегувал.
Чарли Хоуг се върна в сянката на каруцата и подаде на Милър манерката и дървеното буре. Милър го намести внимателно на земята, като го завъртя няколко пъти по неравната трева. Развинти една по една капачките на манерките и изля предпазливо водата в бурето — държа ги над него няколко минути, докато и последните капчици не се събраха по гърлото, не увиснаха на него и накрая не паднаха. След като бе изпразнена и последната манерка, в бурето се събраха десетина сантиметра вода.
Шнайдър вдигна празната манерка, огледа я хубаво, сетне се извърна към Милър. Запокити с все сила манерката отстрани на каруцата, тя отскочи обратно към него, просвистя и тупна в тревата.
— По дяволите! — викна Шнайдър, гласът му прозвуча стряскащо в тишината на напечената от слънцето прерия. — Какво ще спечелиш с толкова малко вода? Пропиляваш я нахалост.
Милър не го погледна. Каза на Чарли Хоуг:
— Разпрегни воловете и ги води тук един по един.
Докато тримата чакаха — Милър и Андрюс бяха застинали, Шнайдър трепереше и фучеше от безсилна ярост, — Чарли Хоуг разпрегна сам воловете и започна да ги води при Милър. Той извади от джоба си парцалче, топна го във водата, изстиска го леко — държеше го внимателно над бурето, за да не прахосва водата.