След малко забеляза, че каруцата е спряла там, където той се е свлякъл, и вече стои на равно, не под ъгъл. Отдясно се издигаше отвесна скала, отляво, най-много на десетина метра, се възправяше втора, почти същата като първата. Андрюс се опита да стане, но се плъзна на колене и постоя още малко на четири крака. От това положение видя, че Чарли Хоуг седи с изправен гръб на капрата и вторачен право напред, не помръдва, Милър и Шнайдър се бяха подпрели на колелата, които бяха тикали, и също гледаха напред, затова Андрюс се изтласка, изправи се и избърса в ризата кървавите си длани.
Милър се извърна към него.
— Пристигнахме — промълви тихо. — Виж!
Младежът отиде при него и загледа в посоката, където той му сочеше. Просеката се врязваше сигурно на триста метра между боровете, но в онази точка местността изведнъж се изравняваше. Сред планините криволичеше дълга тясна долина, гладка като маса. По нея растеше тучна трева, която, докъдето поглед стига, се бе нагънала на вълнички от лекия вятър. От долината сякаш се издигаше някакво умиротворение, това беше умиротворението, застиналостта, пълното спокойствие на земи, където не е стъпвал човешки крак. Андрюс усети, че въпреки изтощението е затаил дъх, затова издиша въздуха възможно най-внимателно — да не наруши тишината.
Милър застана нащрек и го докосна по ръката.
— Виж!
Сочеше на югозапад.
По долината, под тъмните борове по отсрещната планина, се движеше нещо черно. Андрюс се взря: по краищата на петното мина лека вълна, после и то затуптя като огромен водоем, раздвижен от неясни течения. Андрюс предположи, че макар и да изглежда малко в далечината, петното вероятно е дълго към километър и половина и широко около шестстотин-седемстотин метра.
— Бизони — пророни Милър.
— Божичко! — каза Андрюс. — Колко са?
— Две хиляди, може и три. Или повече. Долината криволичи между хълмовете, ту се скрива, ту се показва, оттук виждаме само малка част. Няма как да кажем какво ще намерим нататък.
Още известно време Андрюс стоя до Милър и гледа стадото. От толкова далеч не различаваше формите, животните едно от друго. Излезе студен северняк, който мина през прохода, и Андрюс потрепери. Слънцето се беше гмурнало зад планината отсреща и мястото, където стояха, беше в сянка.
— Да слизаме и да се захващаме с бивака — подкани Милър. — Скоро ще се мръкне.
Бавно като на шествие групата отиде по склона в долината. Вече бяха в нея, когато от планината се спусна мрак.
4
Направиха бивак край малък извор. Водата в него проблясваше на последните лъчи светлина, докато се стичаше на тънък поток по гладката скала към вирчето в подножието на планината, полускрито от гъстата трева в долината.
На няколко километра южно оттук има езеро — обясни Милър. Бизоните сигурно ходят там на водопой.
Чарли Хоуг разпрегна воловете и ги пусна да пасат в долината. С помощта на Андрюс извлачи от каруцата голямото парче брезент, после отсече от един бор няколко млади тънки клона и двамата ги забиха за подпори, над които опънаха брезента и го прихванаха старателно, така че върху тревата да се образува нещо като под. След това пренесоха от каруцата сандъците барут и ги наредиха в малката квадратна палатка.
— Ако барутът се навлажни, Милър ще ни убие — подсмихна се Чарли Хоуг.
След като му помогна, Андрюс взе брадва и заедно с Шнайдър се качи още малко в планината, за да насече дърва за бивака. Оставиха дънерите, където ги бяха повалили, отсякоха по-малките клони и ги струпаха до дърветата.
— По-късно ще доведем конете и ще ги извлачим долу — обясни Шнайдър.
Преди да се стъмни, вече бяха отсекли пет-шест доста големи дървета. Върнаха се в лагера, всеки с наръч дърва в ръцете, освен това хванаха от двете страни ствола на едно малко дърво и довлачиха и него.
Чарли Хоуг бе стъкмил огън при огромен камък, два пъти по-висок от мъжете, на едно място в него имаше дълбока вдлъбнатина, която образуваше естествен комин за пушека. Въпреки че огънят още пламтеше буйно, Чарли Хоуг бе сложил в единия му край канче с кафе, а в другия — познатото котле зрял боб.