— Това е последният път, когато от немай-къде ще ядем боб — заяви Чарли Хоуг. — Утре ще хапнем месце на бизон, нищо чудно да хвана и дребен дивеч и да си направим задушено.
Беше заковал между дънерите на два близко разположени един до друг бора дебел прав клон и на него беше накачил старателно съдините си: голям тиган, две котлета, черпак, няколко ножа с ръкохватки, които бяха изгубили цвета си и бяха нащърбени, но затова пък остриетата им проблясваха на подскачащите пламъци, сатър и брадва. На земята беше оставен голям железен казан, който отвън беше почернял, но отвътре лъщеше мътно в сребристосиво. При дънера на едно от дърветата имаше и голям сандък с другите провизии.
След като се нахраниха, мъжете изровиха в боровите иглички дълги овални вдлъбнатини и в тях наредиха на кръст тънки клони, по които изгладиха на равен пласт още от игличките, за да сложат постелките на мек дюшек, на който да им е леко и удобно. Разстлаха постелките край огъня, при огромния камък, така бяха отчасти защитени от природните стихии, връхлитащи долината от север и запад, а от изток щеше да ги затулва гората.
Докато си оправят леглата, огънят се бе превърнал в обвита в сиво жарава. Милър я гледаше вторачено, от сиянието лицето му бе станало наситеночервено. Чарли Хоуг запали фенера, окачен на клон до съдините за готвене, мъждивата му светлина бе погълната от мрака. Той го донесе при огъня, около който бяха насядали мъжете. Милър стана и след като вдигна от земята тежкия железен казан, го сложи точно по средата на жаравата. После каза на Чарли Хоуг да го последва с фенера при големия сандък с провизиите при дървото. Извади от него два слитъка олово, които занесе при огъня и ги сложи в казана на кръст, за да не го преобърнат с тежестта си. Сетне отиде при малката квадратна палатка, опъната от Чарли Хоуг и Уил Андрюс, и взе от нея сандъчето с барут и по-малката кутия с капсули, след което загърна внимателно с платнището останалия барут.
Край огъня приклекна до седлото си, сложено при постелката му, и извади от дисагите голяма мека торба, прихваната в горния край с кожена връв. Развърза я, разстла плата на земята и на рехава купчинка върху него се изсипаха стотици пиринчени гилзи, които проблясваха мътно. Андрюс се приближи малко до двамата мъже.
От горещината оловото в окадения казан се размърда.
Милър погледна в казана и го разклати, та огънят да го нагрява по-равномерно. После отвори със сатъра сандъчето с барут и разкъса плътната хартия, с която бяха увити кафявите зрънца. Взе с палец и показалец една щипка и я хвърли в огъня, където барутът тутакси лумна със синкавобял пламък. Милър кимна доволен и бръкна още веднъж в дисагите — този път извади голям плосък предмет с пантички от едната страна, който отвори и отвътре се показаха няколко плитки вдлъбнатинки, разположени на еднакво разстояние една от друга и свързани с мънички улеи. Милър почисти внимателно калъпа с парцалче, топнато в смазка, и когато го затвори, Андрюс видя в горния му край мъничък отвор във вид на фунийка.
Милър се пресегна за пореден път към дисагите и извади голям черпак. Гребна с него в казана с оловото, който вече къкреше и пускаше балончета, и изсипа внимателно разтопения метал в отвора на калъпа. Нагорещеното олово запука по студения калъп, върху ръката на Милър падна капка, но той и не трепна. След като напълни калъпа, го метна в кофата студена вода, която Чарли Хоуг му беше донесъл, калъпът засъска във водата, която се запени до бяло. После Милър извади калъпа и изсипа куршумите до гилзите върху парчето плат.
Когато купчинката оловни куршуми се поизравни с купчината пиринчени гилзи, Милър остави калъпа встрани — да се охлади. Огледа бързо, но внимателно куршумите от разтопено олово, случваше се да поизпили в долния край някой, по-рядко се натъкваше на дефектен и го мяташе обратно в железния казан, който беше свалил от огъня. Преди да нареди куршумите на нова купчинка до празните пиринчени гилзи, тръкна основата им върху квадратно парче пчелен восък. От квадратната кутия до сандъка с барут извади мънички капсули и с лекота затвори с тях празните гилзи, като ги вкарваше внимателно с черно бутало.
Пак от дисагите взе тясна лъжица и парче намачкан вестник. Захвана да отмерва с лъжицата от черния барут: държеше патрона над отворения сандък с барут и го пълнеше на две трети. Чукваше рязко с патрона по края на сандъка, за да изравни барута, а със свободната ръка откъсваше малко от намачкания вестник и го пъхаше в патрона. Накрая взимаше някой от оловните куршуми и с долния край на дланта го вкарваше в патрона. После със силните си бели зъби прехапваше долния край на патрона, за да не пада капсулата, и го хвърляше нехайно на трета купчинка.