Няколко минути тримата мъже наблюдаваха как Милър зарежда патроните. Чарли Хоуг гледаше с възторг, беше грейнал в усмивка и кимаше, толкова вещо работеше Милър, Шнайдър пък гледаше сънено и безразлично и от време на време се прозяваше. Андрюс се взираше с изострен интерес и се опитваше да запамети какво точно прави с всяко движение Милър.
След известно време Шнайдър стана и каза на младежа:
— Господин Андрюс, чака ни работа. Вади ножовете, трябва да ги наточим.
Андрюс погледна Милър, който кимна рязко към големия сандък с провизиите. Младежът затърси вътре в слабата светлина на фенера и накрая намери плоския кожен калъф, който Милър му беше набавил в Бъчърс Кросинг. Върна се с него при огъня, който отново се беше разгорял — Чарли Хоуг бе хвърлил в него още една голяма цепеница. Андрюс отвори калъфа. Ножовете заблестяха на пламъците, костените дръжки бяха чисти, без драскотини и следи по тях.
Шнайдър също бе донесъл от дисагите ножовете си — извади един от калъфа и пробва острието с мазолестия си палец. Поклати глава и се изплю мощно върху дълго сивкавокафяво точило, което беше протрито в средата и затова повърхността му се бе огънала на голяма дъга, после разпредели с широката част на ножа слюнката равномерно по повърхността. Зае се да точи острието, като го държеше внимателно под ъгъл и го движеше почти в кръг, за да не остане необхванат участък. Андрюс го погледа малко, след това и той избра един от ножовете и го пробва върху палеца си. Острието се впи в меката възглавничка на плътта, но не я сряза.
— Трябва да ги наточиш всичките — рече Шнайдър, като вдигна поглед към него, — новите ножове не режат.
Андрюс кимна и извади от калъфа ново точило, върху което се изплю — точно както бе видял да прави и Шнайдър, сетне разнесе слюнката по повърхността.
— Преди да използваш точилото, не е зле да го държиш ден-два в смазка — обясни Шнайдър. — Този път обаче карай така.
Андрюс захвана да върти ножа по точилото, движенията му бяха спънати и той все не налучкваше ритъма, с който да наостри ножа навсякъде.
— Ето така — рече Шнайдър и остави своя нож и точило. — Държиш ножа много високо. Така острието ще се наточи, но с една-две кожи ще се изхаби. Дай на мен.
Той прокара умело острието по точилото, като го въртеше толкова бързо, че Андрюс почти не го виждаше. Обърна острието от другата страна и показа на младежа под какъв ъгъл да го опира в точилото.
— Ето така няма да се изтъпи — обясни Шнайдър. — И цял ден да дереш кожи, няма да се налага да го точиш. Ако ръбът е много тесен, ще съсипеш ножа. — Той го подаде с дръжката на Андрюс. — Пробвай.
Младежът го допря до палеца си и усети парлива болка. Върху възглавничката на пръста се появи тънка диагонална червена черта и Андрюс загледа тъпо как тя се разширява и кръвта плъзва неравно по браздите върху палеца. Шнайдър се усмихна.
— Точно така трябва да реже един нож. Твоите са добри.
С напътствията му Андрюс наточи и другите ножове с различна големина и форма. През това време Шнайдър му обясняваше за какво служи всеки.
— Този тук е за продължителна работа — рече. — Можеш да разрежеш и цял бизон от гръкляна до задницата, без да го вадиш изпод кожата. Този пък служи, ако ще дереш кожа близо до костта, около копитата. А този е добър, за да нарежеш месото, след като си одрал животното. Онзи пък е за щавене.
След като най-сетне Шнайдър остана доволен от ножовете, Андрюс ги прибра по калъфите. От новото движение, което му бяха показали, ръката му бе отмаляла, дясната му длан беше изтръпнала, защото бе стискал силно дръжките. Откъм прохода задуха леден вятър, Андрюс потрепери и се приближи до огъня.
Иззад тримата мъже, насядали мълком около него, се чу гласът на Милър.
— Всичко готово ли е за утре?
Мъжете се обърнаха. Светлината на огъня се отразяваше по копчетата на ризата му и ресните на късото палто от еленова кожа, проблясваше по месестия му нос и челото, тъмната му брада се сливаше с мрака и на Андрюс му се стори за миг, че вижда глава, зареяла се над смътните очертания на тялото. Милър дойде при тях и седна.
— Всичко е готово — отговори Шнайдър.
— Добре тогава. — Милър извади от издутия джоб на връхната си дреха един патрон. С оловния връх начерта върху един плосък камък при огъня издължен крив овал, който се извиваше почти на полукръг. — Помня я приблизително така — обясни той, — ето каква на форма е долината. Днес следобед видяхме само малка част от нея. На няколко километра след първия завой се разширява на седем-осем километра и е дълга към трийсетина-четирийсетина километра. Каменлива е, но тревата е гъста и тучна и израства почти веднага след като бъде опасана — ще стигне за ужасно много бизони. — Една от изгорелите цепеници се свлече в огъня и запрати цял водопад от искри, които припламнаха в мрака и угаснаха. — Задачата ни е лесна — продължи Милър. — Започваме от малкото стадо, което видяхме днес сутринта, сетне продължаваме надолу по долината. Няма къде да ни избягат — могат да излязат само по просеката, откъдето дойдохме. След първия завой планината става стръмна, на някои места е почти отвесна.