— Това тук ли ще бъде базовият лагер? — попита Шнайдър.
Милър кимна.
— Ние ще тръгнем надолу по долината, а Чарли ще върви след нас с каруцата — да събира кожите, ще ги опаковаме тук. Сигурно ще се наложи да правим и други биваци, но не много: щом стигнем края на долината, ако са останали бизони, ще ги подкараме обратно насам. В крайна сметка ще спестим време.
— И още нещо — намеси се Шнайдър. — Не се престаравай. На господин Андрюс ще му трябват няколко дни, докато има някаква полза от него. А не ми се иска да дера вкочанени бизони.
— Нещата се наредиха така, че не се налага да бързаме. Ако трябва, ще останем и през зимата, за да съберем кожите.
Чарли Хоуг хвърли още една цепеница в разгорелия се огън. Тя пламна веднага. За миг лицата на четиримата мъже, струпали се около огъня, се осветиха изцяло — виждаха се като на дневна светлина. После кората на цепеницата изгоря и пламъците се снишиха. Чарли Хоуг поизчака няколко минути, за да затрупа с ръжена пламъците с пепел, и в жълтата светлина на фенера мъжете вече не виждаха друго освен белезникавожълтия пушек, който се просмукваше нагоре през пепелта. Без да казват нищо повече, се обърнаха към постелките.
Дълго след като си легна, Уил Андрюс се вслушваше в тишината наоколо. Известно време парливата миризма на тлеещата борова цепеница топлеше ноздрите му, после вятърът се смени и младежът вече не долавяше пушека, не чуваше и дълбокото дишане на мъжете, които спяха наоколо. Извърна се така, че да е с лице към планинския склон. От мрака, впил се в земята, Андрюс вдигна поглед и го плъзна по смътните очертания на дърветата, които се издигаха от тъмнината и малко по малко се избистряха на фона на наситеносиньото безоблачно небе, озарено от светлика на ярките звезди. Въпреки второто одеяло върху постелката младежът беше премръзнал — виждаше как, след като си поемеше от резливия нощен въздух, дъхът му излиза на сив облак. Вгледа се още веднъж във високия конус на един бор, откроил се на черно петно върху сияйното небе, и въпреки студа спа непробудно до сутринта.
5
Щом Андрюс се събуди, Чарли Хоуг вече беше станал от сън, беше се облякъл и се бе надвесил над огъня — добавяше съчки към въглените, които още тлееха по краищата. Младежът полежа още малко на сравнително топло под завивките — гледаше как дъхът му излиза на пара. После отметна встрани одеялата и разтреперан, си нахлузи обущата, които от студа бяха твърди и корави. Без да ги завързва, отиде при огъня. Слънцето още не се беше показало над планината, в чието подножие беше лагерът, но по отсрещния хребет, по върха му се мержелееха борове, вече огрени от ранните лъчи, и на зеления им фон като златисто петно се открояваха трепетлики, които вече бяха започнали да пожълтяват.
Милър и Шнайдър станаха, преди да е кипнало кафето на Чарли Хоуг. Милър повика Андрюс и от прикритието на дърветата тримата излязоха на равната долина, където на стотина метра пасяха спънатите им коне. Върнаха ги в лагера и ги оседлаха още преди да са готови кафето, пръжките и качамакът.
— Не са се преместили много — рече Милър, като посочи през дърветата.
Андрюс видя тънката черна черта на стадото, пак се беше струпало при завоя. Изпи припряно кафето и се опари. Милър закуси спокойно, бавно. После навлезе малко в гората и от един нисък клон си избра разклонена вейка, която отсече, за да е с дължина към половин метър, и я окастри така, че двете малки клончета да се подават на около педя от пръчката, която изтъни откъм долния край. Взе от купчината вещи до постелката пушката и махна мушамата, в която беше увита — да не се навлажни през нощта. Огледа я внимателно и я пъхна в дългия калъф, прикачен към седлото. Тримата мъже яхнаха конете.
Вече в долината Милър спря своя и каза на мъжете от двете му страни:
— Ще идем при бизоните. Застанете с конете зад мен и внимавайте да не свърнат нанякъде. Стига да вървим право към тях, няма да ги подплашим.
Андрюс подкара на бавен вървеж коня си зад Милър. Ръцете го боляха, той си погледна кокалчетата на пръстите, кожата се бе опънала до бяло. Андрюс поотпусна длани, с които бе стиснал юздата, и смъкна рамене — дишаше тежко.