— Уцелих го в очите — рече Милър. — Гледай.
Докато обясняваше, зареди отново пушката и се обърна, за да потърси най-активния сред останалите бизони.
През това време раненият бизон се олюля неустойчиво, залитна и се свлече тежко настрани. При поваленото животно дойдоха три по-малки бизона, които го наблюдаваха няколко секунди и душеха топлата кръв. Единият отметна глава и измуча, после тръгна да се отдалечава. Точно тогава до Андрюс екна втори изстрел и по-младото животно подскочи, трепна, пробяга няколко крачки и спря с ноздри, от които бликаше кръв.
В бърза последователност Милър застреля още три бизона. Когато повали и третия, цялото стадо стана на крака и тръгна да обикаля, но животните не побягнаха. Въртяха се на широк кръг, мучаха, оглеждаха се за водач, който да ги отведе.
— Паднаха ми в ръчичките — прошепна яростно Милър. — Боже, няма да се отърват живи!
Той преобърна торбата с амуниции и бързо се снабди с още няколко десетки патрона. Андрюс се зае да събира празните гилзи, до които достигаше. След като повали шестия бизон, Милър отвори затвора на пушката и почисти дулото с парцалчето, закачено в края на дългата твърда тел.
— Тичай в лагера и ми донеси още една пушка и патрони — заръча той на Андрюс. — И кофа вода.
Андрюс запълзя по права линия на четири крака и се отдалечи от Милър. След няколко минути погледна назад през рамо, изправи се и заобиколи стадото, като притича на широк кръг около него. Щом се скри зад завоя в долината, видя Шнайдър, седеше облегнат на една скала, беше нахлупил шапката досами очите си. Дочул, че Андрюс се приближава, той вдигна шапката и погледна нагоре към него.
— Милър ги е притиснал, избива ги един по един — обясни запъхтян младежът. — Просто стоят и се оставят да им тегли куршума. Дори не бягат.
— Ужас! — процеди тихо Шнайдър. — Потръгнало му е. От това се опасявах. Както звучеше, изстрелите бяха съвсем отблизо и следваха един подир друг.
Въпреки че беше далеч, чуха поредния изстрел, приглушен и наглед безобиден.
— Просто стоят там — повтори Андрюс.
Шнайдър нахлупи отново шапката и се облегна на скалата.
— Дано избягат скоро. Иначе ще има да бъхтим цяла нощ.
Андрюс отиде при конете, които стояха близо един до друг с отметнати глави и уши, наострени напред, към изстрелите от пушката на Милър. Яхна коня и препусна през долината към лагера.
Щом наближи, Чарли Хоуг, който правеше нещо, вдигна очи и го погледна — цяла сутрин, докато мъжете отсъстваха, беше сякъл гънки трепетлики и ги беше влачил към редките дървета в края на лагера.
— Помогни ми малко с прътите — извика му, след като той слезе от коня. — Опитвам се да скова ограда за добитъка.
— Милър извади късмет с бизоните — обясни младежът. — Иска още една пушка и патрони. А също вода.
— „Аз, Бог“ — подхвана Чарли Хоуг. — Да се свети името Му. — Той пусна трепетликовия прът, който се опитваше да закрепи със свивката в лакътя на недъгавата си ръка на един боров пън, и се спусна към покритите с брезент провизии и амуниции при скалата с вдлъбнатина като комин. — Колко глави?
— Двеста и петдесет-триста. Ако не и повече.
— „Аз, Бог“ — заповтаря пак Чарли Хоуг. — Ако не се пръснат, сигурно ще му бъде най-успешният лов на Милър. — От колибата, направена от борови клони и брезент, той извади допотопна пушка с нащърбен и изцапан приклад, който на едно място се бе пукнал и беше прихванат със стегнато намотана тел. — Това тук е стар балард, изобщо не може да се мери с шарпа, но е петдесети калибър и Милър може да стреля с него, докато хубавата пушка се охлади. Ето и патрони, две кутии, други нямаме. С онова, което зареди снощи, би трябвало да стигнат.
Андрюс взе пушката и патроните, но в бързината и припряността изпусна едната кутия.
— И вода — допълни, като спря, за да вдигне кутията.
Чарли Хоуг кимна и отиде при извора, където напълни малко дървено буре. Подаде го на Андрюс с думите:
— Изчакай я да се постопли и тогава я използвай за дулото на пушката или не допускай да се нагорещи много. Студената вода върху нажежено дуло като нищо ще го съсипе.
Андрюс, който вече беше на коня, кимна. Притисна с едната ръка бурето до гърдите си и подкара с юздата коня. След като го изведе от лагера, го насочи към изстрелите, които още се чуваха едва-едва откъм долината — остави го да върви колкото бързо реши, с едната ръка стискаше здраво бурето с водата и резервната пушка, а с другата държеше хлабавата юзда. Спря коня при завоя в долината, където Шнайдър още дремеше, и слезе непохватно — за малко да изпусне бурето. Завърза юздата на едно малко дърво и отиде на широка дъга при Милър, който вече беше обгърнат от светлосивата мъгла на дима от барута: все така залегнал на земята, през две-три минути стреляше по движещото се стадо бизони. Андрюс допълзя до него, както носеше с едната ръка бурето с водата, а с другата приплъзваше по гладката трева пушката, на която се подпираше.