— Колко застреля? — попита.
Милър не отговори, само извърна към него ококорените си, обрамчени с черно очи, които го изгледаха невиждащо, сякаш той не съществуваше. Грабна резервната пушка и пъхна в ръцете му шарпа, който Андрюс хвана за приклада и за дулото и веднага го изпусна. Дулото бе болезнено нажежено.
— Смажи го — рече Милър глухо и пресипнало. Подаде му и шомпола. — Вече е затлачено.
Като внимаваше да не докосва метала, Андрюс отвори пушката и пъхна в отвора на дулото парцалчето.
— Не така — спря го безизразно Милър. — Ще замърсиш петлето. Намокри парцала и го пъхни в затвора.
Андрюс отвори бурето с водата и навлажни парцалчето в края на шомпола. Когато го вкара в отвора на дулото, нагорещеният метал изсъска, а капките вода, останали отвън, заподскачаха за миг по синкавия метал и се стопиха. Андрюс поизчака малко и пак пъхна шомпола. От другия край на дулото потекоха почернели от пушека капки. След като почисти замърсената пушка, младежът извади от джоба си носна кърпа, топна я в още студената изворна вода и я прокара отгоре по дулото — да го охлади. После върна оръжието на Милър.
Той стреля и зареди отново пушката, стреля и пак я зареди. Около тях се стелеше парливата мъгла от барутния пушек, Андрюс се закашля, задави се и доближи лице до земята, където димът не бе толкова гъст. Когато вдигна глава, видя, че земята отпред е осеяна с труповете на бизони, които наподобяваха грамади, а каквото беше останало от стадото, кръжи едва ли не по инерция, в унес, сякаш тласкано от изстрелите на Милър, които се редуваха на равни промеждутъци. Звуците на стрелбата го оглушаваха, между изстрелите ушите му туптяха глухо и в тътнещата тишина той чакаше напрегнато, едва ли не уплашен, че следващият изстрел ще разбие глухотата му с бърз взрив от звуци, почти наподобяващи болка.
Както кръжеше, стадото се отдалечаваше малко по малко и докато се движеше, двамата мъже пропълзяваха към него, но на не повече от няколко метра, за да не скъсяват разстоянието. Няколко минути след като се измъкнеха от облака гъст барутен пушек, дишаха с лекота, но после се образуваше нов облак и те пак се давеха и кашляха.
Не след дълго Андрюс долови някакъв ритъм в касапницата, устроена от Милър. Той първо правеше преднамерено бавно движение, при което напрягаше мускулите на ръката си, закрепваше главата си и натискаше леко с длан, после стреляше с пушката, изхвърляше бързо гилзата, която още димеше, и зареждаше нов патрон, оглеждаше животното, което е повалил, и ако видеше, че го е застрелял, търсеше с очи сред кръжащото стадо бизон, който да изглежда особено неспокоен — след няколко секунди раненото животно залиташе и се свличаше на земята, а Милър стреляше отново. Андрюс имаше чувството, че всичко това е танц, гръмовен менует, сътворен от пустошта наоколо.
По едно време, много часове след като Милър бе повалил първия бизон, зад тях допълзя Шнайдър, който повика Милър по име. Той не показа с нищо, че го е чул. Шнайдър го повика още веднъж, този път по-високо, и Милър извърна леко глава към него, но пак не отговори.
— Стига толкова — рече Шнайдър. — Вече си убил седемдесет-осемдесет. Предостатъчно, двамата с господин Андрюс няма да мигнем до среднощ.
— Не — отсече Милър.
— Вече си застрелял много — напомни Шнайдър. — Така де. Не е нужно да…
Милър стисна с ръка пушката и гръмна изстрел, който заглуши думите на Шнайдър.
— Господин Андрюс няма да ми е от особена помощ, знаеш го — каза Шнайдър, след като ехото от изстрела заглъхна. — За какво ти е да избиваш повече, отколкото можем да одерем?
— Ще одерем всичко, което застреляме — заяви Милър. — Дори и да не спра да стрелям до утре.
— По дяволите! — изруга Шнайдър. — Нямам намерение да дера вкочанени животни.
Милър зареди отново пушката и я намести припряно върху раздвоения клон.
— Ще ти помогна, ако се наложи. Но и с помощ, и без помощ ще ги одереш, Фред. Ще ги одереш и топли, и студени, и вкочанени. Ще ги одереш, и да се издуят, ще ги одереш, и да замръзнат. Ще ги одереш, дори и да се наложи да използваш лост. А сега млъквай и се махай оттук, заради теб няма да улуча.
— По дяволите! — повтори Шнайдър. Удари с юмрук по земята. — Добре де — рече, като се надигна и приклекна. — Стреляй докогато можеш. Но аз нямам намерение да…
— Фред — промълви тихо Милър, — докато пълзиш, не вдигай шум. Подплашиш ли бизоните, ще ти тегля куршума.