— Колко? — попита тъжно той.
— Сто трийсет и пет — отвърна Милър.
Шнайдър кимна мрачно.
— Така си и знаех. — Той се плъзна от хълбока на бизона и взе калъфа с ножовете, който бе оставил на земята отстрани. — Да започваме тогава — подкани Шнайдър Андрюс, — чакат ни тежък следобед и тежка нощ. — Той се извърна към Милър. — Ти ще помогнеш ли?
Милър не отговори веднага. Ръцете му висяха отстрани при хълбоците, раменете му се бяха смъкнали, изражението му бе на празнота, устата му бе леко отворена и той въртеше глава ту насам, ту натам, за да огледа стесняващото се поле, осеяно с мъртви бизони. По едно време погледна към Шнайдър.
— Какво? — попита глухо.
— Ще помогнеш ли?
Милър вдигна ръце на равнището на гърдите си и разтвори длани. Десният му показалец бе издут, отекъл и извит навътре към дланта, той го опъна бавно. На лявата му ръка, по диагонал, от основата на показалеца към китката се виждаше дълъг тесен мазол, който се белееше върху почернялата грапава плът наоколо. След като разкърши ръце, Милър се усмихна и се изправи.
— Да започваме — подкани той.
Шнайдър извика на Андрюс:
— Вземи ножовете и идвай с мен.
Андрюс го последва и двамата приклекнаха заедно край един млад бизон.
— Ти само гледай — рече Шнайдър.
Избра дълъг извит нож и го стисна здраво в дясната си ръка. С лявата вдигна яката от гъста козина по врата на бизона, а с другата направи в кожата малък разрез, после прокара бързо ножа от гърлото през корема. Кожата се разтвори равномерно — прозвуча така, сякаш някой цепи плат. С по-малък нож Шнайдър отвори торбичката на тестисите, сряза жилите, които ги крепяха заедно с безжизнения пенис за плътта, отдели един от друг тестисите с размерите на малки ябълки и ги метна настрани, след това прокара ножа по няколкото сантиметра кожа до отвора на ануса.
— Винаги запазвам топките — обясни той. — Много са вкусни и те правят звяр в леглото. Освен ако не са на стар бизон. Тях по-добре не пипай.
С трети нож Шнайдър направи разрез по врата на животното: започна от разреза до корема, после вдигна огромната глава и я закрепи върху коляното си, за да прокара острието по цялата шия. Заби върха на ножа при глезените и го плъзна под кожата на краката, докато не стигна при първия разрез по корема. Дръпна кожата при глезените така, че да може да я хване, и я смъкна, после я остави на широки гънки отстрани на бизона. След като одра и двата крака, разхлаби с ножа и кожата при гърбицата така, че да може да подпъхне ръка отдолу. После пристегна за нея на възел тънка връв, която взе от дисагите, а другия й край завърза за лъка на седлото. Яхна коня и го накара да се вдигне на задни крака. Кожата се смъкна от бизона, а тежките му мускули потрепериха и се загърчиха.
— Готово — оповести Шнайдър, докато слизаше от коня. Развърза връвта от кожата на бизона. — След това опъваш кожата на земята — да съхне. С козината отгоре, за да не се свие.
Според Андрюс на Шнайдър му бе отнело малко над пет минути, за да одере бизона. Той погледна мъртвото животно. Без кожата изглеждаше много по-малко, гладките мускули, синкави и усукани, бяха покрити с жълтеникавобели пластове лой, тук-там, където заедно с кожата се бе смъкнала и плътта, се виждаха тъмни петна съсирена кръв. Със сплъстената козина и дългата брада главата изглеждаше чудовищно голяма. Андрюс се извърна.
— Как мислиш, ще се справиш ли? — попита Шнайдър.
Андрюс кимна.
— Не се стреми да го направиш бързо — предупреди Шнайдър. — И не избирай от старите бизони, в началото опитвай с младите.
Андрюс избра бизон горе-долу със същите размери, както бизона, одран от Шнайдър. Докато се приближаваше, му се стори, че се смалява в дрехите и те изведнъж са станали корави. Избра колебливо от калъфа нож като този на Шнайдър и се насили да повтори с ръце движенията, които бе видял преди малко. Кожата, която при корема уж беше толкова мека, се оказа изненадващо неподатлива за ножа, който Андрюс заби още по-силно и усети как потъва в кожата и по-надълбоко, в месото на животното. Не успя да го плъзне като Шнайдър с широко леко движение и затова разрезът по корема излезе крив. Не намери сили да докосне с ръце тестисите на бизона и само изряза внимателно торбичката от двете страни.
Докато направи разрезите по кожата около краката и гърлото, вече беше плувнал в пот. Издърпа кожата по единия крак, но ръцете му се плъзнаха, затова младежът махна с ножа месото по кожата и задърпа отново. Кожата се смъкна с големи късове плът по нея. Андрюс успя да вдигне достатъчно от кожата по гърбицата, за да затегне възела на връвта, но когато пришпори коня да застане на задни крака, възелът се изхлузи и конят за малко да падне назад. Младежът разхлаби още малко от кожата и завърза въжето по-здраво. Конят задърпа отново. Кожата се смъкна от плътта, още малко, и щеше да завърти бизона на другата посока, Андрюс вдигна още веднъж коня на задни крака и този път кожата вече падна отстрани, отнасяйки и огромни парчета месо.