Андрюс погледна безпомощно съсипаната кожа. След миг се извърна, за да потърси с очи Шнайдър, който бе погълнат да разрязва на трийсетина метра от него корема на един едър бизон. Андрюс преброи туловищата — Шнайдър бе одрал шест животни, докато младежът не бе успял да се справи и с едно. Другият мъж погледна към него, но не спря, продължи да се труди. Завърза на възел връвта около кожата, вдигна коня на задни крака и разпростря одраната кожа върху тревата. После дойде при Андрюс, който още чакаше. Взря се в съсипаната кожа, която още висеше от задницата на бизона.
— Не си дръпнал добре — обясни. — И разрезът около шията не е равномерен. Прокараш ли ножа надълбоко, той влиза в месото, а на това място то се смъква лесно. По-добре го остави този.
Андрюс кимна, разхлаби възела и след като махна връвта, отиде при друг бизон. Този път направи разрезите по-внимателно, но когато се опита да смъкне кожата, тя се цепна, както първия път. От яд очите му се напълниха със сълзи.
Шнайдър дойде отново при него.
— Виж какво — рече му, но не враждебно, — днес нямам време да се занимавам с теб. Ако до няколко часа не смъкнем заедно с Милър тези кожи тук, бизоните ще се вкочанят и ще станат на камък. Я завлачи някой от младите бизони в лагера и го нарежи. Така и така ни трябва месо, тъкмо ще свикнеш. Аз ще ти помогна.
Андрюс не знаеше дали ще бъде в състояние да говори и само кимна: усети как на гърлото му се трупа силна необяснима омраза към Шнайдър.
Шнайдър избра един млад бизон, още теле, и завърза на примка едно въже около брадичката и врата му, после я затегна и прихвана края за лъка върху седлото на Андрюс, така че, докато конят влачи животното, главата да не опира в земята.
— Налага се да водиш коня — предупреди Шнайдър. — Така и така ще се намъчи, докато тегли бизона.
Андрюс кимна още веднъж, без да поглежда Шнайдър. Дръпна юздите и конят тръгна с наведена глава, а копитата му се заплъзгаха по торфа, туловището на бизона обаче се хлъзна леко, конят си върна равновесието и го затегли през долината. Андрюс вървеше уморено отпред и го водеше за юздата, която държеше хлабаво.
Когато се върна в лагера, слънцето вече бе залязло зад планинската верига на запад, във въздуха се долавяше хлад, който се просмукваше под дрехите на младежа и го докосваше по потната кожа. Чарли Хоуг изтича от лагера да го посрещне.
— Колко? — провикна се.
— Милър преброи сто трийсет и пет — отвърна Андрюс.
— „Аз, Бог“ — възкликна Чарли Хоуг. — Много бре.
Щом наближи лагера, Андрюс спря коня и развърза въжето от лъка на седлото.
— Я какво теленце караш — рече Чарли Хоуг. — Добре ще си хапнем. Ти ли ще го нарежеш, или да го направя аз?
— Аз — отговори Андрюс.
Но продължи да стои на едно място. Взираше се в младия бизон с отворени прозрачни очи, които гледаха изцъклено през пласта прах по тях. След малко Чарли Хоуг предложи:
— Ще ти помогна да направиш стойка.
Двамата отидоха на мястото, където по-рано Чарли Хоуг бе майсторил ограда за животните. Тя бе готова и описваше нещо като шестоъгълник, но наоколо още бяха нахвърляни няколко дълги трепетликови пръта. Чарли Хоуг посочи три с еднаква дължина и те ги завлякоха при бизона. Забиха ги откъм единия край в земята и ги наклониха така, че да образуват триножник. Андрюс се качи на коня и ги прихвана в горния край. Чарли Хоуг преметна единия край на въжето, което в другия бе омотано около главата на младото животно, върху триножника и Андрюс го завърза за лъка на седлото. Издърпа назад коня, така че бизонът да увисне на прътите и копитата му да не достигат ниската трева. Чарли Хоуг продължи да държи въжето, а Андрюс се върна при триножника и го завърза здраво отгоре на прътите, за да не падне бизонът.
Животното увисна, известно време двамата мъже го гледаха, без да казват нищо. После Чарли Хоуг се върна при огъня, а Андрюс остана при младия бизон. Забеляза в далечината, в другия край на долината движение: Шнайдър и Милър се връщаха. Конете вървяха бързо през тревата. Андрюс си пое дълбоко въздух и заби внимателно ножа в оголения корем на животното.
Този път работеше по-бавно. След като направи разрезите по корема, около врата и глезените, смъкна внимателно кожата и разхлабена, тя увисна от двете страни на бизона. Сетне Андрюс се пресегна нависоко, към гърбицата, и одра и кожата по гърба. Тя се отдели равномерно, по нея почти нямаше парчета месо. Андрюс изстърга с ножа най-големите късове и просна кожата с козината нагоре върху тревата, както бе видял да прави Шнайдър. Отдръпна се и загледа кожата, точно тогава зад него с конете дойдоха Милър и Шнайдър, които слязоха от седлата.