Милър, на чието лице се виждаше черният нагар от барутния дим и кафеникавочервени петна кръв, плъзна безучастно поглед по Андрюс, после се взря в кожата, опъната на земята. Обърна се и тръгна неустойчиво към огъня.
— Както гледам, добре си се справил — отбеляза Шнайдър, докато обикаляше около кожата. — Няма страшно. Е, да, по-лесно е, когато животното е окачено.
— А вие с Милър докъде стигнахте? — попита Андрюс.
— Не сме одрали и половината. Ще работим почти цяла нощ.
— Жалко, че не мога да помогна — рече младежът.
Шнайдър отиде при одрания млад бизон и плясна оголената задница.
— Хубаво теленце. Добре ще хапнем.
Андрюс също се приближи до бизона и приклекна, сетне затърси в калъфа с ножовете. Вдигна глава към Шнайдър, ала той не го погледна.
— Как да го направя? — попита го.
— Моля?
— Какво да направя най-напред? Никога досега не съм рязал животно.
— Мили Боже — промърмори тихо другият мъж. — Все забравям. Ами, най-напред го изкорми. После ще ти кажа как да го нарежеш.
Чарли Хоуг и Милър дойдоха при високата скала с вдлъбнатината за комин и след като се облегнаха на нея, загледаха. Андрюс се поколеба за миг, после се изправи. Заби върха на ножа при гръдната кост на бизона и го прокара по нея, докато не стигна при мекия корем. Стисна зъби и плъзна острието надолу. От равния разрез се изсипаха нагънатите тежки синкавобели черва, по-дебели от китката му. Андрюс затвори очи и прокара възможно най-бързо ножа надолу. Когато се изправи, усети отпред по ризата си нещо топло: от отворената кухина беше рукнала почти съсирена тъмна кръв. Тя оплиска ризата на Андрюс и се застича отпред по панталона му. Той отскочи назад. От бързото му движение бизонът се заклати леко на въжето, разрезът се разшири и от него бавно се показаха дебелите черва. После се изсипаха със силно жвакане на земята, все едно бяха живи, плъзнаха се и покриха с единия си край обущата на Андрюс.
Шнайдър се изкикоти и се шляпна по крака.
— Срежи ги, срежи ги, докато не са те залели.
Андрюс преглътна слюнката, насъбрала се в устата му. С лявата ръка бръкна в телесната кухина, за да напипа края на дебелия слузест стомах, и загледа как китката му потъва в топлата влага на тялото. Щом усети с лявата ръка твърдия край на стомаха, бръкна и с дланта, в която стискаше ножа, и го сряза слепешката. Оттам се разнесе тежката смрад на несмляната храна, погълната от бизона, и след като затаи дъх, Андрюс натисна още по-отчаяно ножа. Разпори стомаха, вътрешностите се изсипаха и се събраха в долния край на туловището. Андрюс ги задърпа с две ръце, докато ги изтръгна с отчаяни въртеливи движения и те се разпиляха на тежка пихтия по земята около краката му. Отстъпи пребледнял назад, дишаше тежко с отворена уста, бе разперил разтреперани ръце — да са далеч от тялото му, от тях капеше кръв.
Милър, който още стоеше облегнат на скалата като комин, се провикна към Шнайдър:
— Я да хапнем малко от дроба, Фред.
Шнайдър кимна и след като направи няколко крачки, отиде при поклащащото се заклано животно. С едната ръка го закрепи, а с другата бръкна в зейналата кухина. Завъртя длан и извади голямо парче кафеникавомораво месо. С бързи движения на ножа го разряза на две и метна по-голямото парче на Милър. Той хвана черния дроб, като подложи длани, и го притисна до гърдите си, да не му се изплъзне. После го вдигна към устата си и отхапа голям къс — по дроба изби тъмна кръв, която се застича отстрани по брадичката му и закапа на земята. Шнайдър се усмихна и също отхапа от своето парче. Все така ухилен, задъвка бавно с устни, тъмночервени от месото, което подаде и на Андрюс.
— Ще хапнеш ли? — попита и прихна.
Андрюс усети как му се повдига, внезапно го присви стомах, а мускулите по гърлото му се изопнаха и той се задави. Обърна се, изтича встрани, за да е на няколко крачки от мъжете, подпря се на едно дърво, сви се на две и повърна. След няколко минути се обърна към другите.
— Довършете вие — извика им. — На мен ми дойде в повечко.
Без да дочака отговор, пак се обърна и тръгна към извора, който бълбукаше на около седемдесет метра от лагера. Там си съблече ризата, от кръвта на бизона долната му дреха бе започнала да се втвърдява. Побърза да махне и другите си дрехи и както стоеше в сянката на късния следобед, затрепери от студения въздух. От кръвта на бизона се бе образувало кафеникавочервено петно, което стигаше от гърдите чак под пъпа, докато Андрюс се беше събличал, се бе докоснал и по други части на тялото си и сега беше целият на петна, от бледорозови до морави. Бръкна с ръце в ледения вир, образуван от извора. От студената вода кръвта се съсири и за миг Андрюс се притесни, че няма да успее да я махне от кожата си. После обаче тя се отми на плътни ивици и Андрюс си наплиска с вода ръцете, гърдите и стомаха — едвам си поемаше дъх, студеният въздух направо го блъскаше в белите дробове.