След като махна от голото си тяло и последната пръска кръв, която видя, приклекна и се обхвана с ръце трепереше целият и кожата му беше посиняла. Андрюс взе дрехите си и започна да ги топи една по една в мъничкия вир, търкаше ги с все сила, изстискваше ги старателно и после отново и отново ги топеше във водата, докато тя не се разкаля и не се оцвети в мръсночервено. Накрая гребна от тесния бряг малко ситни камъчета и пръст и затърка с тях и обущата си, но кръвта и слузта на бизона се бяха просмукали в порите на кожата и той все не можеше и не можеше да махне петната. Облече изстисканите мокри дрехи и се върна в лагера. Почти се беше мръкнало и докато стигне при огъня, дрехите му се бяха вкоравили от студа.
Бизонът беше нарязан на късове месо, вътрешностите, главата, копитата и костите бяха извлачени и пръснати далеч от лагера. На огъня, който пушеше, а пламъците се издигаха по-високо от необходимото, се печеше голямо парче месо, набучено на шиш, другото месо бе струпано на тъмна крива купчина върху квадратно парче мръсен брезент отстрани. Андрюс се приближи и подложи ръце — да се постопли на огъня, от гънките по дрехите му се издигаха тънки струйки пара. Никой от мъжете не го заговори, а и той не ги погледна.
След малко Чарли Хоуг взе от импровизирания склад под платнището малка кутийка и я огледа в светлината на огъня — Андрюс видя, че в нея има ситна бяла прах. Чарли Хоуг заобиколи скалата с вид на комин и като си мърмореше, се запъти към разпилените останки от бизона.
— Отиде на лов за вълци — каза напосоки Милър. — Готов съм да се закълна: мисли, че вълците са самият дявол.
— На лов за вълци ли? — повтори Андрюс, без да се обръща.
— Поръсващ сурово месо със стрихнин — обясни Милър. — Държиш го няколко дни около лагера и после дълго няма да си имаш неприятности с вълците.
Андрюс се обърна така, че да подложи на огъня гърба си, отпред дрехите му веднага се охладиха и той усети като лед върху кожата си още мокрия плат.
— Но Чарли го прави по друга причина — допълни Милър. — За него мъртвият вълк е като самия дявол — убит.
Шнайдър, който беше приклекнал, се изправи и след като застана до Андрюс, подуши лакомо месото, което вече бе започнало да почернява по краищата.
— Парчето е много голямо — рече. — Още един час няма да е готово. Ако цял ден си драл бизони, огладняваш, трябва да хапнеш малко, още повече че ще го правиш и цяла нощ.
— Няма страшно, Фред — успокои го Милър. — Има луна, пък и докато месото стане готово, ще си починем малко.
— Застуди ли се още, ще има да се мъчим с коравите кожи — възрази Шнайдър.
Чарли Хоуг се показа иззад скалата, която сега се открояваше като тъмна грамада върху светлото небе. Прибра внимателно под брезента кутийката със стрихнин, избърса се в крачолите на панталона и провери месото, което се печеше. Кимна и сложи канчето с кафето в края на огъня, където вече имаше жарава. Не след дълго кафето кипна и до мъжете, които чакаха да се нахранят, достигна уханието му, смесило се с миризмата на месото, от което в огъня капеше мазнина. Милър се усмихна, Шнайдър изруга лениво, а Чарли Хоуг се изсмя тихо.
При спомена как му се е пригадило от вида и смрадта на бизона Андрюс се обърна инстинктивно, за да не усеща наситените миризми, ала изведнъж си даде сметка, че са му приятни. Прияде му се от храната, която приготвяха. За пръв път, откакто си беше дошъл от студената баня на извора, се извърна към другите и ги погледна.
Каза плахо:
— Сигурно не съм се справил с рязането на бизона.
Шнайдър се засмя.
— Изповръща си червата, господин Андрюс.
— И друг път се е случвало — намеси се и Милър. — Виждал съм хора, които го понасят по-зле.
Иззад източния хребет надзърна почти пълната месечина, а когато огънят угасна, бледият й синкав светлик се разпростря през дърветата и плъзна по дрехите им: там, където двата цвята се срещаха по телата им, наситеночервеното сияние на жаравата бе докоснато от студените мъждиви лунни лъчи. Мъжете още седяха и мълчаха, когато през дърветата се показа цялата луна. Милър прецени под какъв ъгъл е и каза на Чарли Хоуг да сваля от пръчката месото, дори и да не е готово. Чарли Хоуг наряза на големи късове недопеченото месо и го наслага по чиниите. Милър и Шнайдър го взеха с ръце и отхапаха, като тръскаха пръсти — бяха се опарили. С един от ножовете за дране Андрюс наряза месото, жилаво, но сочно, с вкус на силно недопечено телешко. Мъжете го преглътнаха с парещото горчиво кафе.