Андрюс не дояде цялото месо, дадено му от Чарли Хоуг. Остави чинията и канчето долу при огъня и легна на постелката, която придърпа при жаравата, откъдето загледа как другите се гощават мълком с месото и кафето. Изядоха каквото им бе пренесъл Чарли Хоуг и поискаха още. Той хапна съвсем малко от тънкия резен печено, който надроби на още по-малки парченца. Току отпиваше между хапките от кафето, към което бе добавил конска доза уиски. След като Милър и Шнайдър изгълтаха до шушка печеното, Милър се пресегна към канчето на Чарли Хоуг, отпи голяма глътка и го подаде и на Шнайдър, който го надигна така, че течността да се излива направо в гърлото му, и преглътна няколко пъти, преди да го връчи на Андрюс — той допря горния ръб до стиснатите си устни и чак след малко отпи предпазливо.
Шнайдър въздъхна, протегна се и легна по гръб пред огъня. Заговори пърлено и тихо, така, че прозвуча като глухо ръмжене:
— Стомах, пълен с бизонско, и юнашка глътка уиски. Сега не ти трябва друго освен жена.
— В бизонското и в малцовото уиски няма грях — оповести Чарли Хоуг. — Но жената… Тя е изкушение на плътта.
Шнайдър се прозина и се протегна още веднъж, както лежеше на земята.
— Помните ли я онази малка проститутка в Бъчърс Кросинг? — Той погледна Андрюс. — Как й беше името?
— Франсин — отговори Андрюс.
— Точно така, Франсин. Мили Боже, хубавка си беше. И си падаше доста по теб, нали, господин Андрюс?
Младежът преглътна и се взря в огъня.
— Не съм забелязал такова нещо.
Шнайдър се засмя.
— Не на мен тия. Божичко, само как те гледаше, сигурно ти е излязло почти без пари… сега, като се замисля, направо без пари. Онази каза, че не работела… Как беше, господин Андрюс? Хубаво ли беше?
— Престани, Фред — намеси се тихо Милър.
— Искам да знам как е било — продължи да упорства Шнайдър. Той се надигна на лакът, валчестото му лице, червено от мъждивото сияние на жаравата, беше извърнато към Андрюс, върху него се виждаше застинала ехидна усмивка. — Бяла като мляко, мека — рече пресипнало Шнайдър и се облиза. — Какво направи. Кажи ми какво…
— Стига, Фред — скастри го Милър.
Шнайдър го погледна ядосано.
— Какво толкова? Имам право да говоря, нали?
— Знаеш, че е неразумно да мислиш тук за жени — напомни Милър. — Ще сдадеш багажа, ако мислиш за неща, които не можеш да имаш.
— Йезавел — обади се и Чарли Хоуг, който си сипа още едно канче уиски и му доля кафе — да е топло. — Дяволска работа.
— Ако не мислиш за нещо, то не ти липсва — заяви Милър. — Хайде. Да приключваме с кожите, докато още е светло.
Шнайдър стана и се изтръска като звяр, който излиза от вода. Засмя се и се прокашля.
— Какво толкова — рече, — исках просто да се пошегувам с господин Андрюс. Знам как да се оправям.
— Разбира се — отвърна Милър. — Да тръгваме.
Двамата се насочиха от огъня към мястото, където конете им бяха вързани за едно дърво. Точно преди да излязат от кръга мъждива светлина, хвърляна от пламъците, Шнайдър се обърна и се ухили на Андрюс.
— Но първото, което ще направя, щом се приберем в Бъчърс Кросинг, е да си взема за два-три дни някоя млада германка. Ако започне да не те свърта, господин Андрюс, нищо чудно да се наложи да ме изриташ оттам.
Андрюс изчака да чуе, че двамата потеглят с конете, и загледа как напредват бавно през бледата долина, докато тъмните им подскачащи силуети не се сляха с още по-тъмната висока планинска верига на запад. После се пъхна под завивките и затворил очи, слуша дълго как Чарли Хоуг мие съдовете, с които е готвил, и подрежда в лагера. След малко се възцари тишина. Андрюс прокара в мрака ръка по лицето си, на допир то бе изпръхнало и грубо, брадата, която младежът все се изненадваше да напипа, отклоняваше дланите му и правеше чертите му някак чужди: той се питаше как ли изглежда, питаше се и дали Франсин ще го познае, ако можеше да го види отнякъде сега.
От онази вечер в Бъчърс Кросинг, когато се бе качил в стаята й, не си позволяваше да мисли за нея. Ала след като днес вечерта Шнайдър бе споменал името й, не можеше да си я избие от главата. Представяше си я такава, каквато бе в онези мигове в стаята й, преди Андрюс да се обърне и да избяга, виждаше я наум и се въртеше неспокойно върху коравата постелка.