Случваше се да придружи по време на обиколките Милър, въпреки че Шнайдър обикновено не ходеше с тях и оставаше да почива, докато чака да убият достатъчно животни и тогава да се заеме с дрането. Докато яздеше с Милър, Андрюс се притесняваше все по-малко, задето той изтребва животните, и следеше каква стратегия прилага, за да не се пръснат бизоните и след като ги убие, да нападат така, че да бъдат одрани лесно и без загуба на време.
Веднъж Милър разреши на Андрюс да вземе пушката и да постреля. Той залегна по корем на земята, както често бе виждал да прави Милър, и след като си избра бизон, го улучи точно в белите дробове. Уби още три, но после не се прицели добре и малкото стадо се разпръсна. Остави Милър да продължи нататък и както бе легнал ничком, започна да си играе с празните гилзи, които беше използвал, и да подрежда чувствата си, обзели го, докато е убивал. Погледна четирите бизона, свлекли се на около двеста метра от него, рамото му бе изтръпнало от отката на пушката. Не усещаше нищо друго. Отпред през ризата му се бяха промушили няколко стръкчета трева, които го гъделичкаха по кожата. Андрюс се изправи, изтръска тревата, отдалечи се бавно от мястото, където бе залегнал, и от Милър отиде при Шнайдър — той се бе изтегнал в тревата недалеч от конете, вързани за един от боровете в подножието на планината. Седна до него, но не каза нищо двамата изчакаха звуците от пушката на Милър да заглъхнат. После тръгнаха по пътеката от мъртви бизони и се заеха да ги дерат.
Вечерно време бяха толкова изтощени, че почти не говореха. Изгълтваха лакомо храната, приготвена от Чарли Хоуг, пресушаваха голямото окадено канче с кафе и омаломощени, се свличаха върху постелките. Чувстваха се все по-обезсилени от Милър, който неуморно ги водеше да преследват бизоните, и храната и сънят се превърнаха в единственото, което имаше някакъв смисъл за тях. Веднъж Шнайдър реши да разнообрази храната и след като навлезе в гората, успя да застреля малка кошута, друг път Чарли Хоуг отиде с един от конете при езерцето в противоположния край на долината, където бизоните ходеха на водопой, и се прибра с дузина охранени пъстърви с дължина към педя и половина-две. Но хапнаха само малко от дивеча, а пъстървата им се стори блудкава и безвкусна, затова се върнаха към засищащото силно бизонско.
Всеки ден Шнайдър вадеше с ножа черния дроб на някой от убитите бизони и по време на вечерята те си го поделяха едва ли не ритуално на приблизително еднакви парчета. Андрюс научи, че тримата по-възрастни мъже не просто се перчат, като ядат суров черен дроб. Милър му обясни, че ако не го правят, ще хванат „биволската болест“, при която кожата се напуква и се покрива с големи язви, често съпътствани с висока температура и отпадналост. След като го разбра, Андрюс се насилваше всяка вечер да хапне малко от черния дроб, не му беше приятен, но той бе толкова уморен, че не забелязваше възтоплия вкус на гнилоч и хлъзгавото слузесто месо.
След една седмица в долината в боровата горичка вече бяха струпани десет прихванати с върви купчини кожи, а Андрюс не забелязваше стадата, които пасяха кротко из равната долина, да са намалели съществено.
Дните се нижеха един подир друг, белязани от изтощение вечер и от изтръпнали мускули сутрин както и при прехода в прерията, когато бяха търсили вода, на Андрюс му се струваше, че времето сякаш внимава да не е свързано с отминаващите дни. Сами в огромната долина горе в планината, четиримата мъже не само че не се сплотяваха в своята откъснатост, а се отчуждаваха, всеки разчиташе единствено на себе си и странеше от другите. Вечерно време разговаряха рядко, а правеха ли го, думите им бяха насочени към нещо, свързано с лова.
Андрюс забелязваше това отчуждение най-вече в Милър. Той си беше човек, който говореше малко, без недомлъвки, но сега ставаше все по-мълчалив. Вечер в лагера бе ту неспокоен и току местеше поглед към долината, сякаш се опитваше да открие стадото бизони и да го закове с очи, макар и да не го виждаше, ту се взираше безразлично, едва ли не нацупено и вяло в огъня и често не отговаряше по няколко минути, ако го повикаха по име или му зададяха въпрос. Беше борбен само по време на лов или докато помагаше на Андрюс и Шнайдър да дерат бизоните, но и тогава тази борбеност се струваше на младежа някак неестествено напрегната. Той носеше в себе си образ на Милър, който упорито изникваше в съзнанието му дори когато Милър не се виждаше наоколо: представяше си лицето му, черно и нацапано от барутния дим, белите зъби, стиснати зад изопнатите изпръхнали устни, и очите му, черни и бляскави, заобиколени от огненочервените линии на възпалените клепачи. Понякога този образ на Милър се появяваше в мислите му нощем, насън и не веднъж и два пъти Андрюс се будеше рязко и скачаше от постелката, за да установи, че диша учестено и запъхтяно, сякаш се е уплашил от нещо, а ясният образ на онези втренчени в него очи се притъпяваше, замъгляваше се и чезнеше в мрака наоколо. Веднъж му се присъни, че е звяр, когото са подгонили — усети неумолимото присъствие, което го преследваше от прикритие на прикритие и накрая го затисна в един ъгъл на непрогледната тъма, откъдето измъкване нямаше, и преди да се събуди уплашен, преди да види насън взрива от насилие, му се стори, че тези пламнали очи са се впили в него от мрака.