Вятърът се усили и снегът запада на истинска фъртуна. За миг Андрюс изгуби от поглед каруцата и другите мъже и обзет от смътна вледеняваща паника, вдигна глава — чу някъде вляво, през свистенето на вятъра, колелата, които скърцаха и стържеха. Насочи коня по посока на звука и след миг видя тежките очертания на каруцата, която се клатушкаше по осеяната с трупове земя, видя смътно и сгърбения силует на Чарли Хоуг, който се поклащаше на високата капра и шибаше в плътния въздух с камшика, а той плющеше влажно и тихо, заглушен от снега и воя на вятъра.
Вятърът продължи да се усилва. Забуча в планината и започна да усуква снега на жилеща вихрушка, да го вдига на цели преспи от земята и да го разнася отново, да запраща вледеняващата ситна бяла прах в процепите по дрехите им, където той се топеше от телесната топлина, а после се вкоравяваше, така че облеклото по тях висеше, тежко и твърдо, и тялото им премръзваше. Андрюс се вкопчи още по-здраво в лъка на седлото — не усещаше ръцете си. Вдигна сковано едната и я раздвижи, заудря с нея по крака си, докато тя не започна да тупти от болка, сетне направи същото и с другата. По седлото се натрупа купчинка сняг във вид на остро „V“, останало от чатала му.
Андрюс чу през вятъра тих крясък, най-неочаквано пред него изникна каруцата, конят му спря и той отхвърча напред. Чу отново крясъка и му се стори, че някой го вика по име. Подкара коня отстрани на каруцата, както яздеше сгърбен срещу вятъра и току се озърташе с присвити очи в опит да види кой го вика. Милър и Шнайдър бяха доближили конете, бяха ги обърнали с муцуните към вятъра и го чакаха пред каруцата. Щом отиде при тях, Андрюс видя, че Чарли Хоуг се е сгушил с гръб към халата, между двата коня.
Мъжете слязоха от седлата сковано, наведени срещу вятъра, с лица, обърнати надолу, така че периферията на шапките им опираше в бузите, сгърбиха се, за да не им духа толкова, и като вървяха на една страна, дойдоха през фъртуната при Андрюс и Милър му извика да слезе. Докато младежът се смъкваше от седлото, силният вятър изтласка незащитеното му тяло напред и той залитна с крак, закачен на стремето.
Милър дойде да му помогне, стисна го за рамото и доближи до ухото му брадатото си лице, което сега се бе вкоравило и на места, където снегът се бе стопил и после пак бе замръзнал, се бе вледенило. Той извика:
— Ще оставим каруцата тук, само ни бави. Ти дръж конете, а ние с Фред ще разпрегнем воловете.
Андрюс кимна, дръпна юздата и както я държеше, се насочи към конете. Неговият се затегли и за малко да отскубне от вкочанената му ръка юздата, но Андрюс я стисна с все сила и конят тръгна след него. Все така хванал с една ръка юздата, той се сгърби, тръгна бавно из снега, който се носеше и се въртеше около краката му, сякаш вдигнат от дълъг взрив, и накрая намери завързаните на възел юзди на другите коне. Тъкмо се изправяше, когато Чарли Хоуг, който бе с гръб към него, се обърна — чуканът на китката му бе пъхнат под леката връхна дреха, а със здравата ръка той я притискаше, свит на две, до тялото си. Погледна Андрюс, но сякаш не го видя, светлите му немигащи очи бяха отворени срещу жилещия вятър и сняг, но бяха изцъклени. Устните му мърдаха бързо-бързо, кривяха се ту насам, ту натам, от което брадата му току подскачаше. Андрюс извика името му, ала вятърът отвя от устните му думата, очите на Чарли Хоуг не помръднаха. Андрюс се приближи още малко, като хвана с едната ръка и трите юзди, а с другата се пресегна да докосне по рамото Чарли Хоуг. От допира му мъжът отскочи назад и се сгърчи, очите му още бяха изцъклени, а устните му продължаваха да се движат. Андрюс извика още веднъж:
— Всичко ще бъде наред, Чарли. Всичко ще бъде наред.
Почти не чуваше Чарли Хоуг, който повтаряше отново и отново на вятъра, на снега и студа:
— Бог да ми е на помощ. Господ Исус Христос да ми е на помощ. Бог да ми е на помощ.
Отзад екна тропот и Андрюс се обърна: от бялото поле изникна размазана тъмна грамада, която се понесе покрай него. Милър и Шнайдър бяха разпрегнали първия от воловете. Докато силуетът минаваше покрай тях и се отдалечаваше в белотата, където се скри, конете, които Андрюс държеше, се задърпаха. Рязкото им движение го изненада и докато той натисне с тежестта си юздите, един от конете бутна силно с корема си на земята Чарли Хоуг. Андрюс понечи инстинктивно да отиде при него, ала трите коня се втурнаха едновременно напред, завъртяха го и го задърпаха, така че той изгуби равновесие, хлъзна се и се приземи по корем в снега. Успя някак да задържи юздите. Както лежеше ничком в преспите, се ухили глупаво на синьо-червените си ръце, стиснали здраво тънките ивици кожа. Около него прехвърчаше сняг, той чуваше тежкия тропот на копита от двете страни на главата си и бавно, почти без изненада си даде сметка, че го влачат по земята.