Въпреки това Милър пришпорваше коня, забиваше пети в хълбоците му, които дори в лютия хапещ студ лъщяха от пот. Трите коня напредваха плътно един до друг и със смътен неразбираем ужас Андрюс забеляза, че Милър е стиснал очи, за да ги прикрие от жилещата вихрушка, и е навел глава на една страна, така че Андрюс я различаваше и в шеметното им препускане. Милър стискаше здраво юздата и направляваше коня в посока, която не виждаше. Другите го следваха слепешката, доверили се на слепотата му.
Изведнъж точно пред тях от фъртуната изникна висока тъмна стена гористият планински склон, по който носеният от бурния вятър сняг не се задържаше. Появиха се и смътните очертания на призрачния голям комин в скалата, където кладяха огън, и те се откроиха като мръсно жълтеникавосиво петно на фона на белия сняг. Милър дръпна юздата на коня, за да върви по-бавно, и заведе останалите при оградата, която Чарли Хоуг беше сковал от трепетликови клони. Като се опитваха да са с гръб към вятъра, те слязоха от седлата, вкараха конете в оградата и ги завързаха близо един до друг в най-далечния ъгъл. Не махнаха седлата и закрепиха стремената за лъковете им, за да не ги подмята вятърът и те да не се забиват в хълбоците на животните. Милър показа с ръка на другите да го последват и превити почти на две, те излязоха срещу вятъра от оградата и се насочиха към мястото, където бяха струпали и прихванали бизонските кожи. Купчините бяха покрити с навят сняг, някои бяха отхвърчали и сега се чернееха по земята, други се вееха от поривите на халата, от преспите се подаваха краищата на две-три, пръснати по земята, и Андрюс осъзна, че това е всичко, което е останало от една незавързана купчина, която стигаше до средата на другите. Мощният вятър беше отнесъл повечето кожи. Известно време мъжете стояха неподвижно, сгърбени един до друг при купчината.
Андрюс се беше прислонил до нея и усети как го връхлита страшна умора — въпреки студа крайниците му омекнаха и очите му се затвориха. Той си спомни смътно нещо за бялата смърт, което му бяха казали или което бе прочел. Потрепери от уплаха и се дръпна от кожите. Размаха ръце, заудря с тях по хълбоците си, докато усети, че кръвта се движи по-бързо по тях, затича на малък кръг, като вдигаше високо колене.
Милър се оттласна от камарата кожи, до която си почиваше и която му препречваше пътя, после хвана Андрюс за двете рамене и му каза високо близо до лицето:
— Стой и не мърдай. Ако искаш да премръзнеш до смърт, продължавай да обикаляш, така ще стане бързо.
Андрюс го погледна неразбиращо.
— Ще се изпотиш — продължи Милър, — после, ако спреш и за миг, ще премръзнеш. Прави каквото ти казвам и всичко ще бъде наред. — Той се извърна към Шнайдър: — Срежи, Фред, вървите на няколко кожи.
Шнайдър затърси опипом в един от джобовете на брезентовата си връхна дреха и извади джобно ножче. Зае се да реже вледенените върви и накрая те се разхлабиха и освободиха притиснатите една към друга кожи, които се изсипаха. Вятърът тутакси подхвана пет-шест от тях, вдигна ги високо и ги понесе в различни посоки, някои се приземиха чак горе по клоните на боровете, други отхвърчаха заедно със снега към края на долината и изчезнаха.
— Грабвайте по три-четири — извика Милър и се свлече върху една малка купчинка от кожи, хлъзнала се от голямата.
Андрюс и Шнайдър побързаха да направят същото, Чарли Хоуг обаче не се и помръдна. Продължи да стои сгърбен, приклекнал. Понесъл кожите на гърба си, Милър запълзя по корем през снега към купчинката с все още неотвързани кожи. Задърпа вкоравената връв, която Шнайдър бе кръцнал, и успя да я изтегли донякъде от най-долната кожа, където тя бе прихваната за дупчицата в крака. Наряза я на по-малки парчета с еднаква дължина. Шнайдър и Андрюс също допълзяха през преспите и го загледаха.
С ножа с късо острие Милър продупчи дупки в четирите крака на кожите, които бе затиснал с тялото си. После обърна две така, че да са с козината една към друга, и завърза краката. Останалите две сложи с козината навън и после ги намести на кръст, едната върху, а втората под грубия чувал с отворени краища, който бе направил. След като прихвана с вървите краката на последните две кожи, на земята остана да лежи грубо изработен чувал, който обаче щеше да ги предпази от стихиите — в краищата беше отворен, а отстрани бе хлабаво прихванат с вървите, така че в него да се пъхнат двама души и да се скрият от поривистия яростен вятър и бръснещия сняг. Милър довлачи през снега тежкия чувал при някои от падналите купчини и го остави при високата пряспа, струпала се отстрани на кожите. След това помогна на Чарли Хоуг да пропълзи вътре и се върна при Андрюс и Шнайдър. Андрюс се понадигна от земята, а Милър издърпа две от кожите под него и се зае да завързва краката един за друг.