Насъбра в дробовете си въздух и кресна с цяло гърло, а след като кресна, продължи да стои с отворена уста и заслуша звука на гласа си, който затътна и заглъхна, а после, както му се стори на Андрюс, след доста време, се сля с тишината, притъпен от разстоянието и погълнат от снега. Извърна се към купчинките: под една от тях бе лежал цели два дни, под другата още се криеха Милър и Чарли Хоуг. Не забеляза никакво движение и изведнъж обхванат от уплаха, направи няколко крачки в снега. Сетне видя лека тръпка, видя как снегът се сипе от могилката и се образува цепнатина, която се удължава в негова посока. Появи се главата на Милър, черна и груба на фона на гладката белота, откъдето беше изникнала, тежките като на плувец ръце избутаха снега и след като се изправи, Милър замига трескаво. Миг по-късно погледна с присвити очи Андрюс и каза прегракнало, с треперлив несигурен глас:
— Добре ли си, момче?
— Да — отвърна Андрюс. — А вие с Чарли?
Милър кимна. Плъзна поглед по широкото място, където беше лагерът им.
— Как ли се е справил Фред? Дано не е премръзнал до смърт.
— Преди да се скрием, го видях за последно ей там — посочи Андрюс към комина в скалата, където преди се бе намирал бивакът им.
Тръгнаха предпазливо натам, понякога нагазваха в навети пресни, които им стигаха до кръста, друг път крачеха с лекота през сняг до средата на прасците им. Заобиколиха високата скала, като ровеха внимателно с ботуши из преспите.
— Не личи къде е сега — отбеляза Милър. — Нищо чудно да не го открием до пролетта, докато не се стопи снегът.
Но още преди той да го е изрекъл, Андрюс видя как съвсем наблизо, при скалата с вид на комин, снегът се топи и се рони.
— Ето го! — викна той.
От преспите между Милър и Андрюс изникна груб силует. По сплъстената коса и бизонската кожа на цели буци бе полепнал бял лед, който запада и отдолу се показа нещо тъмнокафяво — Андрюс се отдръпна уплашен, кой знае защо, бе помислил, че някой от бизоните се е надигнал и се готви да ги нападне. След миг обаче Шнайдър вече бе отметнал кожите, с които се бе омотал като мумия, и застана между тях заслепен, със стиснати очи, от болка бе сключил вежди и бе изкривил уста.
— Мили Боже, да ослепее човек — изграчи пресипнало. — Не виждам нищичко.
Шнайдър поотвори малко очи, така че те заприличаха на цепки, позна Андрюс и кимна.
— Мисля, че пръстите ми са поизмръзнали, ходилата и те, но криво-ляво оцелях. Ще знам със сигурност, ако някога се размразя.
Кой както може — с ръце, крака и сгънатите бизонски кожи, които Шнайдър бе смъкнал от себе си — тримата разчистиха от снега голям участък около скалата във вид на комин и струпаха по замръзналата земя и вледенените овъглени останки от предишния огън колкото сухи вейки успяха да откършат от долните клони на боровете, които сега бяха натежали от навеите. Милър бръкна в запасите им от провизии и намери старо огниво, намачкана хартия, която не се бе навлажнила от снега, и няколко неизползвани патрона. Пъхна хартията под сухите съчки, измъкна от патроните оловните куршуми и изсипа на хартията барута, върху който сложи още малко хартия. Запали с огнивото барута, който лумна мощно и подпали и хартията. Не след дълго вече пламтеше малък огън, разтопил снега, който бе полепнал откъм вътрешната страна на скалата.