— Трябва да го поддържаме — каза Милър. — Доста трудно си е да запалиш огън при този силен вятър и мокри дървета.
Докато огънят се разгаряше още по-силно, мъжете изровиха от снега цепеници и както бяха влажни, ги струпаха отгоре. Събраха се толкова близо до топлината, че от дрехите им се заизвива пара, а Шнайдър се разположи върху бизонските кожи и пъхна ботуши току до огъня, едва ли не в него. Миризмата на опърлена кожа се сля с по-силната миризма на подпалени цепеници.
След като се постопли, Милър прекоси по неравната пъртина, която двамата с Андрюс бяха проправили преди това, лагера и отиде на мястото между балите с кожите, където още лежеше Чарли Хоуг. Андрюс го загледа, проследи пътя му само с очи, без да обръща глава. Горещината на огъня го хапеше по кожата и му причиняваше болка, а на него му се искаше да се доближи още, да се надвеси над пламъците, да ги погълне в себе си. Прехапа устни, толкова силно го болеше, но не се отдръпна. Остана при огъня, докато ръцете му не почервеняха до мораво, а лицето му пламна и затуптя. След това се отдалечи и веднага му стана пак студено.
Милър водеше Чарли Хоуг по обратния път през снега при огъня. Чарли Хоуг вървеше с наведена глава пред него, току залиташе по лъкатушната пътека и от време на време се свличаше на колене. Веднъж на един завой се вряза направо в преспите и спря, върна се едва след като Милър го хвана и внимателно го завъртя. Щом двамата дойдоха при огъня, Чарли Хоуг застана безжизнено пред него, все така навел глава, с лице, скрито от другите.
— Още не знае къде е — обясни Милър. — След малко ще се поокопити.
Щом се постопли от огъня, Чарли Хоуг се размърда. Погледна невиждащо Андрюс, Шнайдър и отново Милър, сетне пак насочи очи към пламъците и след като се доближи още малко, протегна чукана на отрязаната си до китката ръка към горещината и го държа дълго така. Накрая седна пред огъня, положи брадичка върху коленете си, които бе допрял плътно до гърдите си и бе обхванал с ръце, и загледа втренчено пламъците, като от време на време премигваше бавно и невиждащо.
Милър отиде да провери конете зад оградата, върна се със своя и съобщи на мъжете около огъня, че другите, изглежда, са в добро състояние, ако отчетем какво време са преживели. Отново зарови сред провизиите и откри пълния до средата чувал със зърно, който носеха, за да не карат конете само на трева — отмери малко от зърното и го даде бавно на коня си. Заръча на Шнайдър след известно време да нахрани и другите. Пусна коня да се поразходи няколко минути наоколо, та мускулите му да се поразхлабят и той да почувства сили от храната. След това изчегърта леда и снега по седлото, пристегна подпръга около корема му и го яхна.
— Ще отскоча до прохода да видя колко тежко е положението — обясни той.
Отдалечи се бавно. Конят му вървеше със сведена глава, като вдигаше полека предните си копита от ясно очертаните дупки, които те оставяха, и още по-внимателно ги слагаше върху тънката коричка така, че да потънат сякаш само от своята тежест в снега.
След няколко минути, когато Милър вече не можеше да ги чуе, Шнайдър каза на огъня:
— Няма никакъв смисъл да ходи да гледа. Знае колко тежко е положението.
Андрюс преглътна.
— И колко тежко е?
— Ще поостанем тук малко — отвърна Шнайдър и се изсмя безрадостно, — ще поостанем доста.
Чарли Хоуг вдигна глава и я поклати, сякаш за да проясни мислите си. Погледна Шнайдър и премига.
— Не — рече пресипнало, на висок глас. — Не.
Шнайдър го погледна и се ухили.
— Жив си се отървал, а, старче? Хареса ли ти кратката почивка?
— Не — повтори Чарли Хоуг. — Къде е каруцата? Трябва да я запретнем. Трябва да се махнем оттук. — Изправи се и залитна, после се огледа трескаво. — Къде е? — Отдръпна се една крачка от огъня. — Не бива да губим време. Не бива…
Шнайдър стана и го хвана за ръката.
— Няма страшно — промърмори, за да го успокои. — Всичко ще бъде наред. Милър ще се върне всеки момент. Той ще се погрижи за всичко.
Точно толкова внезапно, както беше станал, Чарли Хоуг седна отново на земята. Кимна на огъня и изпелтечи:
— Милър. Ще ни измъкне оттук. Чакайте. Той ще ни измъкне оттук.
В жаравата се свлече влажна тежка цепеница, която засъска и запука, запращайки нагоре валма гъст сивкавосин пушек. Тримата мъже бяха приклекнали на малкия кръг гола земя, подгизнала от снега, който се бе разтопил и се бе просмукал от преспите наоколо. Докато чакаха Милър да се върне, не разговаряха, бяха замаяни от горещината на огъня и омаломощени от двудневния глад, затова и не мислеха да се движат и да се нахранят. От време на време Андрюс се пресягаше към все по-тънкия сняг отстрани и загребваше вяло една шепа, която налапваше и оставяше да се стопи и да потече на тънка струйка по езика и гърлото му. Уж не гледаше извън лагера, а белотата на снега в долината, уловена и усилена от яркото слънце, прогаряше извърнатото му лице, а очите му смъдяха и главата го присвиваше.