Пуснаха въжетата и се излегнаха. Скалата беше прохладна и влажна от пръските, долетели от реката, а тътенът на придошлата вода бе толкова оглушителен, че се налагаше да крещят.
— Много е висока за това време на годината — извика Шнайдър.
Милър кимна. Андрюс присви очи срещу ситните капчици. Водата бе запълнила цялото пространство между двата бряга, на места от невидимите камъни дълбоко в речното корито се бяха образували вирчета и въртопи. Тук-там бързеят се пенеше и само по бялата пяна и по парченцата кора и зелените листа, носещи се по повърхността, личеше колко бързо и устремно се носи реката по дългия си път от планината. В началото на есента, когато я бяха прекосили за последен път, тя едвам покриваше на тънко ручейче речното корито, а сега се бе разпростряла от единия до другия бряг и бе подкопала пръстта отсреща. Андрюс погледна нагоре и надолу по течението — на най-тясното място водата бе най-малко стотина метра.
Чарли Хоуг разпрегна воловете и ги пусна да отидат при конете в края на брега. Животните допряха леко муцуни в буйната река и отметнаха нагоре глави — пръските ги бяха ударили по очите и ноздрите.
Шнайдър се приплъзна с пълзене по скалата, покрай Андрюс и Милър. Приклекна край реката, гребна с шепи от водата и отпи шумно, докато тя се стичаше между пръстите му. Андрюс също отиде в другия край на скалата и седна до него. След като Шнайдър приключи, Андрюс топна крака в реката, течението бе толкова силно, че го завари неподготвен и го завъртя от кръста надолу още преди той да се оттласне с ходила, за да не го повлече водата. Тя се запени и заплиска около глезените му точно под коленете, студът го прониза като иглички, той обаче не отмести крака. Както се държеше за скалата отзад, малко по малко отпусна тяло в бързея студът го блъсна и той си пое дълбоко въздух. Накрая усети под краката си каменистото дъно на реката, наклони се от брега към буйната вода, която се плискаше край него, и се закрепи. Върху скалата отдясно напипа грапава издатина, вкопчи се в нея и се потопи целият във водата. Приклекна, така че тя да му стига до раменете, и затаил дъх, почувства колко е студено, след малко обаче посвикна и се успокои, стана му приятно от усещането, че водата тече около тялото му и отмива мръсотията, натрупала се през зимата. Все така здраво хванат с дясната ръка за скалата, се остави бързеят да повдигне тялото му и накрая се отпусна по течението, което го държеше на разпенената повърхност. Почти безтегловен, без да пуска издатината, няколко минути Андрюс лежа така с извърната на една страна глава и стиснати очи.
Чу през тътена на водата някакъв шум. Отвори очи. Шнайдър бе приклекнал на една страна горе на скалата и бе грейнал в усмивка. Сви длан, най-неочаквано я потопи в реката и наплиска с вода Андрюс по лицето. Андрюс се задави, изтегли се навън и след като вдигна бързо свободната си ръка, наплиска Шнайдър. Двамата мъже започнаха да се пръскат като малки деца, които си играят. Накрая Андрюс тръсна глава и запъхтян, седна на скалата до Шнайдър. От лекия ветрец го втресе, ала грееше слънце, което го стопли. Андрюс знаеше, че по-късно дрехите му ще се втвърдят, но сега падаха свободно и приятно по тялото му и той се чувстваше едва ли не чист.
— Мили Боже! — възкликна Шнайдър и се излегна върху полегатата скала. — Колко е хубаво, че слязохме от планината. — Той се обърна към Милър. — За колко време според теб ще се приберем в Бъчърс Кросинг?
— Най-много за две седмици — отвърна той. — На връщане ще стане по-бързо, отколкото на отиване.
— Не смятам да се задържам много там — допълни Шнайдър, — само ще хапна, ще полея яденето с малко пиене и ще поседя с онова девойче, германката. И право в Сейнт Луис.
— Сладък живот — подметна Милър. — Сейнт Луис. Не знаех, Фред, че си падаш по сладкия живот.
— И аз не знаех допреди малко — заяви Шнайдър. — Ами да, след една такава зима в планината го заобичваш.
Милър стана от скалата и вдигна настрани ръце.
— Дайте да намерим брод през реката, че ще почне да се мръква.
Докато той събираше конете, които бяха отишли да попасат от тучната трева по брега, Андрюс и Шнайдър помогнаха на Чарли Хоуг да доведе воловете и да ги запрегне. Щом приключиха, Милър вече се беше върнал с конете, беше яхнал своя и беше намерил нещо като брод. Другите застанаха един до друг на брега и го загледаха мълком как нагазва с коня в бързея.