От разстоянието, сякаш увеличено от шеметната река, Милър изглеждаше съвсем дребен, когато в отговор вдигна сковано ръка и после я пусна отстрани до хълбока си. Конят му тръгна напред. След като нагази пет-шест метра в реката, Милър се обърна и повика Чарли Хоуг, който чакаше върху гърбината на един от воловете в челния впряг и в здравата си лява ръка държеше високо остена. Шляпна с него отстрани вола и впрягът тръгна тежко към плитчините. Когато колелата нагазиха във водата, натоварените на каруцата кожи се люшнаха.
Шнайдър чакаше на коня по-нагоре на брега и наблюдаваше напрегнато как каруцата навлиза във въртопите на бързея. След минута също обърна коня и я последва на девет-десет метра по-нагоре по течението.
Когато челният впряг нагази до корема в буйната река, воловете най-отзад, при каруцата, още бяха във вода, която не им стигаше и до коленете. Тогава Андрюс разбра защо този брод е безопасен: по времето, когато воловете най-отзад се опитат да се закрепят несигурно във водата, другите вече ще са в плитчините и ще изтеглят основната тежест на каруцата, а щом тя потъне до над колелата и бързеят удари с цялата си мощ по ритлите, всички волове вече ще са в по-плитка вода и ще я удържат. Андрюс се усмихна леко на страха, за който не бе подозирал, че го терзае, до мига, в който го преодоля, и загледа Милър, който бе дръпнал доста метри пред челния впряг и избърза да преведе коня през плитчините до брега. Той слезе от седлото, кимна рязко на Андрюс и както стоеше край реката, започна да насочва с бързи отсечени движения на ръцете Чарли Хоуг към себе си.
Когато воловете най-отпред излязоха в плитчините на три метра от брега, Чарли Хоуг се плъзна от животното, което бе яхнал, и нагази до колене във водата, после се обърна да види каруцата, коя го наближаваше най-дълбокия участък на реката. Спря воловете — да вървят по-бавно, и се зае да успокоява челния впряг.
Милър каза:
— Сега полека. Изведи ги полека.
Андрюс загледа как каруцата потъва в дълбокото по средата. Поизвърна се и забеляза, че Шнайдър, който още беше по-нагоре по течението, се е изравнил с каруцата. Водата се плискаше по корема на коня му, а Шнайдър се взираше съсредоточено напред, между ушите на бавно движещото се животно. Андрюс отклони поглед, плъзна го нагоре по реката, по линията на дърветата, които на някои места бяха толкова нагъсто, че от пръските дънерите им се тъмнееха до средата. Изведнъж обаче погледът му се прикова към реката. За миг Андрюс се вцепени, после се изправи и се взря напрегнато в точката, привлякла вниманието му.
По течението на реката шеметно се носеше разцепено в долния край дърво, широко почти колкото човек и два пъти по-дълго — то подскачаше като кибритена клечка и ту се подаваше, ту пак се скриваше в разпенената вода. Андрюс изтича току до реката и като сочеше нагоре по течението, изкрещя:
— Шнайдър! Пази се! Пази се!
Шнайдър вдигна поглед и затули с длан ухото си, за да чуе слабия глас, долетял през тътена на водата. Андрюс извика още веднъж и Шнайдър се понаведе напред на седлото в опит да го чуе.
Дънерът се заби с разцепения край в хълбока на коня толкова силно, че се чу и през рева на реката. За миг конят се опита да се закрепи, после дървото го удари още веднъж и той изцвили пронизително от болка и страх, сетне се свлече настрани към каруцата и заедно с него във водата падна и Шнайдър. Конят се преобърна и го затисна и в миг огромната дупка, зейнала в корема му, обагри в алено водата наоколо. Шнайдър се показа между предните и задните му крака, беше с лице към мъжете, застанали на брега. Те го видяха съвсем ясно, Шнайдър се бе понавъсил някак озадачено, устните му бяха изкривени в лека гримаса на раздразнение и презрение. Той извади лявата си ръка, сякаш за да отблъсне от себе си коня, който се обърна още веднъж и едно от задните му копита удари с все сила Шнайдър високо по главата. Мъжът се вцепени и потрепери, сякаш го е втресло, изражението му не се промени. После кръвта рукна по лицето му, покри го като червена маска и той се строполи бавно и сковано до коня във водата.
Конят и дървото се врязаха почти едновременно отстрани на каруцата. Тя се люшна на една страна върху камъните, накамареният товар се разклати и я изтласка, около коня, който се гърчеше в предсмъртни мъки, се събра вода, която влезе и през ритлите. Каруцата простена силно и клюмна на една страна.
Докато тя се наклоняваше, Чарли Хоуг скочи, за да не е на пътя на воловете, затеглени назад към реката от тежестта на преобърнатата каруца. За миг тя се понесе лениво насред реката, закрепена донякъде от тежестта на най-близките волове, които се дърпаха, за да се отскубнат от хомота, и разпенваха водата, после каруцата бе подхваната отново от водата и заора в каменливото дъно, завъртя се вяло и повлече със себе си и воловете. Копитата им не се задържаха и каруцата полетя по-бързо надолу, където започна да се разпада от по-тежките камъни. Каишът, който държеше ръчката за колелата, се скъса и във всички посоки по водата западаха бизонски кожи, които тя бързо скри от поглед. Някъде към минута мъжете, застанали на брега, виждаха как воловете се мятат във водата, виждаха в далечината и счупената каруца, която се обръщаше и се носеше надолу. После вече не виждаха нищо, макар и да продължиха още известно време да стоят и да се взират надолу по течението, където бе изчезнала каруцата.