Андрюс се свлече на четири крака и заклати глава като ранен звяр.
— Мили Боже! — простена. — Мили Боже, мили Боже!
— Трудът ни за цялата зима — изхлипа с мъртвешки глас и Милър. — Само за две минути.
Андрюс вдигна диво глава и се изправи.
— Шнайдър — рече. — Шнайдър. Трябва да…
Милър го хвана за рамото.
— По-кротко, момче. Няма смисъл да се притесняваш за Шнайдър.
Андрюс закърши ръце, заговори пресипнало:
— Но ние трябва да…
— По-кротко — повтори Милър. — Не можем да направим нищо. Беше мъртъв, когато се свлече във водата. Глупаво е да се опитваме да го търсим. Видя колко бързо ги отнесе воловете.
Андрюс поклати вцепенен глава. Усети как тялото му се отпуска и краката му се подкосяват.
— Шнайдър — пророни. — Шнайдър, Шнайдър.
— Той богохулстваше — изписка Чарли Хоуг.
Андрюс се блъсна в него и се взря. Чарли Хоуг гледаше невиждащо надолу към реката, премигваше бързо, мускулите на лицето му се сгърчваха необуздано, сякаш то се разпадаше.
— Той богохулстваше — повтори Чарли Хоуг и закима бързо. Затвори очи и се хвана за корема, където още беше привързал Библията. Каза напевно, с писклив глас: — Спеше с блудници, вършеше мерзости, богохулстваше и изричаше всуе името Господне. — Чарли Хоуг отвори очи и извърна невиждащо лице към Андрюс. — Такава е волята Божия. Нека бъде волята Божия.
Андрюс се дръпна от него и заклати глава.
— Идвайте — подкани Милър. — Да се махаме оттук. Не можем да направим нищо. — Отведе при коня си Чарли Хоуг и му помогна да се качи зад седлото. После се метна и той на коня и се провикна назад към Андрюс: — Идвай, Уил. Колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре.
Андрюс кимна и тръгна с олюляване към коня си. Но преди да го яхне, се обърна и погледна още веднъж към реката. Погледът му беше привлечен от нещо на отсрещния бряг. Беше шапката на Шнайдър, черна, подгизнала и безформена, запратена от водата между два камъка, щръкнали от брега.
— Шапката на Шнайдър — каза Андрюс. — Не е хубаво да я оставяме там.
— Идвай — рече Милър. — Скоро ще се мръкне.
Андрюс се качи на коня и тръгна след Милър и Чарли Хоуг, които се отдалечаваха бавно от реката.
Трета част
1
Един мрачен следобед в края на май в източна посока по пътя при Смоуки Хил яздеха трима мъже, ръмеше, севернякът запращаше косо по тях ситния дъжд, затова те напредваха близо един до друг, с лица, обърнати настрани и надолу. Десет дни бяха пътували почти по права линия през ширналите се равнини и двата им коня бяха уморени: бяха свели глави и кокалестите им хълбоци се издуваха от усилието да вървят дори по равен терен.
Малко преди свечеряване иззад оловните облаци надникна слънце и вятърът утихна. От калта, по която газеха конете, започна да се вдига пара и от влагата мъжете, отпуснати вяло по седлата, едвам си поемаха дъх. От дясната им страна още се виждаха ниските дървета и шубраци по бреговете на река Смоуки Хил. Вече няколко километра мъжете се бяха отклонили от пътя и яздеха направо през равнината към Бъчърс Кросинг.
— Само още няколко километра — каза Милър. — Ще стигнем, преди да се е мръкнало.
Чарли Хоуг, който седеше зад Милър, се отпусна върху изпосталялата задница на коня — беше се вкопчил със здравата ръка в колана на Милър и бе смъкнал отстрани чукана на дясната си китка. Погледна Андрюс, който яздеше отстрани до Милър, но от очите му се видя, че не го е познал. Устните му мърдаха беззвучно, от време на време главата му отскачаше бързо и припряно, сякаш той откликваше на нещо, което другите не чуваха.
След около час-час и нещо вече виждаха гърбатия бряг на тесния поток, който прекосяваше пътя за Бъчърс Кросинг. Милър заби колене в хълбоците на коня, при което той отскочи напред, препусна и след малко отново тръгна бавно, както преди. Андрюс се надигна на седлото, ала от високите брегове не видя града. В участъка, където вървяха, не бе валяло, конете, които местеха вяло копита, вдигаха валма прах, полепнала по мокрите им дрехи и по лицата им с браздулици там, където се е стичала потта.