Изкачиха високия речен бряг с вид на гърбица и Андрюс зърна за миг Бъчърс Кросинг, после заслизаха към тясното дере с плиткия поток. Беше малко по-пълноводен, отколкото миналата есен, водата, която се стичаше по коритото му, бе мътнокафява. Мъжете спряха конете в средата на реката и ги оставиха да пийнат от мътната вода, после ги подкараха нататък.
Подминаха тополите вляво, хилави и голи, с едва покълнали листа, и присвил очи, Андрюс се взря отново на изток към Бъчърс Кросинг. Там, където не изпъкваха рязко на сянката, сградите се червенееха на късното следобедно слънце. Между тях и града пасеше самотен кон — макар да бе на няколкостотин метра, той вдигна глава, щом наближиха, и хукна да бяга.
— Хайде да се отклоним за малко натам — рече Милър и кимна рязко по посока на волския път вдясно. — Имаме да обсъждаме някои неща с Макдоналд.
— Моля? — не го разбра Андрюс. — Какво имаме да говорим с него?
— Кожите, момче, кожите — отвърна нетърпеливо Милър. — Още имаме над три хиляди кожи, които ни чакат, където сме ги оставили.
— Разбира се — каза Андрюс. — За миг забравих.
Обърна коня и подкара до Милър по плитките коловози, издълбани от минаващите каруци. Тук-там по тях на малки туфи беше покарала трева, на места сляла се с тревата по прерията.
— Както личи, Макдоналд е имал добра зима — отбеляза Милър. — Я вижте колко кожи!
Андрюс вдигна очи. Около малката колиба, която служеше за канцелария на Макдоналд, бяха струпани бали бизонски кожи, така че, докато се приближаваха, мъжете виждаха само част от продънения покрив. Балите бяха пръснати напосоки не само около бараката, но и около изкопите за щавене. Сред тях се виждаха десетина, че и повече каруци, някои си стояха, олющени и изметнати в жегата, на колелата, които бяха хлътнали в земята и около тях бе поникнала трева, зелена и избуяла чак до главините. Други бяха преобърнати и на следобедното слънце проблясваха нетната ръжда, избила по металните обръчи на колелата.
Андрюс се извърна към Милър и понечи да каже нещо, но спря при вида на изражението му. Той беше зяпнал с отворена уста под черната къдрава брада и се оглеждаше, присвил големи очи.
— Тук има нещо гнило — каза и слезе от коня, като остави Чарли Хоуг да седи отпуснат зад седлото.
Андрюс също слезе от коня и тръгна след Милър, който пое към колибата на Макдоналд, като заобикаляше балите кожи.
Вратата беше увиснала на ръждивите панти. Милър я бутна и я отвори, после двамата влязоха вътре. По пода бяха пръснати книжа, от клюмналите купчини се бяха изсипали отворени тефтери, столът зад писалището на Макдоналд беше преобърнат. Андрюс се наведе и взе от пода един лист почеркът се беше заличил, но още личеше отпечатъкът от ток. Той вдиша друг лист, после трети — всички носеха следите на занемарението и природните стихии.
— Макдоналд явно не се е вясвал тук от доста време — каза Андрюс.
Милър оглежда няколко минути мрачно помещението.
— Да вървим — каза най-неочаквано, сетне се обърна и прекоси с тежка стъпка канцеларията — краката му заскърцаха по разпилените книжа.
Андрюс излезе след него навън. Мъжете се качиха на конете и от бараката се насочиха към Бъчърс Кросинг.
Единствената улица с колибите и постройките от двете страни, от които се състоеше градът, беше почти безлюдна. От ковачницата вдясно се чуваше мудното тихо почукване на метал по метал, в рехавия здрач под навеса се мярна мъж. Отляво, малко по-навътре от пътя, се намираше голямата сграда, където по време на краткия си престой в града нощуваха мнозина от ловците, тензухът, сложен да покрие един от високите прозорци, се беше скъсал, беше увиснал навън и се вееше вяло на горещия ветрец. Андрюс извърна глава. В сумрачната обществена конюшня дремеха два коня, застанали над празната ясла. Докато тримата минаваха покрай пивницата на Джаксън, двамата мъже, седнали на дългата пейка при входа, се изправиха бавно, отидоха в края на дъсчения тротоар и ги загледаха. Милър се взря отблизо в тях и извърнат към Андрюс, поклати глава.
— Да си рече човек, че всички спят или са мъртви — каза той. — Тези двамата дори не ги познавам.
Спряха пред странноприемницата и прихванаха юздите за коневръза на няколко крачки от тротоара отпред. Преди да влязат, разхлабиха подпръга под корема на конете и развързаха постелките зад седлата. През цялото това време Чарли Хоуг седеше неподвижно върху задницата на коня на Милър. Милър го потупа по коляното и той се обърна с изцъклен поглед.