— Слизай, Чарли — подкани Милър. — Пристигнахме.
Чарли Хоуг пак не помръдна, Милър го стисна за ръката и го дръпна леко, за да го свали на земята. Андрюс и Милър влязоха в странноприемницата с Чарли Хоуг, който вървеше с несигурна крачка между двамата.
Широкото преддверие бе почти голо, при стената в дъното бяха сложени два евтини стола, единият с пукната облегалка, подът, стените и таванът бяха покрит с тънък пласт прах. Докато тримата вървяха към писалището на човека, който щеше да ги настани, обущата им оставяха ясни следи по дюшемето.
На стола, подпрян на голото писалище в здрача, дремеше старец в груби работни дрехи. Милър шляпна силно по плота. Мъжът се сепна, похъркването му заглъхна, устата му се затвори и предните крака на стола опряха пода, за миг човекът ги изгледа невиждащо, сетне премига. Изправи се и дойде с неустойчива стъпка при плота, като се прозяваше и се чешеше по прошарената четина около брадичката му.
— Какво обичате? — изпелтечи той и се прозина още веднъж.
— Две стаи — отговори невъзмутимо Милър и метна на плота постелката си, при което като беззвучен взрив се вдигна прах, увиснала в здрача.
— Две стаи ли? — повтори старецът и се взря в тях. — Две стаи ли искате?
— Колко? — попита Милър.
Андрюс хвърли постелката си при неговата.
— Колко ли? — Мъжът пак се зачеса по брадичката и до ушите на Андрюс долетя тих звук като от дращене. Без да сваля очи от тях, старецът затърси опипом под плота и извади затворен тефтер. — Знам ли! По един долар стаята как ви звучи?
Милър кимна и изтика към Андрюс тефтера, който мъжът бе отворил пред него. Каза:
— Трябват ни корита и гореща вода, а също сапун и бръсначи. Колко ще струва?
Старецът пак се занеса по брадичката.
— Ами, знам ли. Какво сте плащали преди?
— Миналата година два долара — отвърна Андрюс.
— Звучи ми разумно — съгласи се човекът. — По два от всеки. Мисля, че ще успея да ви стопля вода.
— Какво се е случило с този проклет град? — попита на висок глас Милър и пак стовари длан върху плота. — Да не би всички да са измрели?
Старецът сви припряно рамене.
— Не знам, господине. Самият аз съм тук от няколко дни. Поел съм към Денвър, а останах без пари. Един човек ми каза да се грижа за това място тук и каквото изкарам, да го задържа. Друго не знам.
— Значи едва ли си чувал за един тип на име Макдоналд. Дж. Д. Макдоналд.
— Не съм. Както казах, съм тук едва от…
— Добре, добре — прекъсна го Милър. — Къде са стаите ни?
Старецът им подаде два ключа.
— Точно до стълбището — обясни той. — Номерата са върху ключовете.
— Отведи конете в конюшнята — заръча Милър. — И да се погрижат хубаво за тях.
— Конете в конюшнята — повтори старецът. — Дадено, господине.
Милър и Андрюс взеха постелките и се насочиха към стълбището. Стъпалата бяха целите в прах, непокътната и равна.
— Както личи, сме първите, които отсядаме тук от доста време — отбеляза Андрюс.
— Тук има нещо гнило — заяви пак Милър. С Чарли Хоуг между тримата тръгнаха да се качват, като се бутаха един в друг. — Тази работа не ми харесва.
Стаите им бяха една до друга, точно при стълбището, върху ключа на Андрюс пишеше „седемнайсет“. Когато Милър и Чарли Хоуг се запътиха към тяхната стая, Андрюс каза:
— Ако се приготвя преди вас, ще бъда отвън. Искам да се поогледам.
Милър кимна и побутна Чарли Хоуг, който вървеше отпред.
Когато Уил Андрюс завъртя ключа в ключалката и натисна вратата навътре, от стаята, където не бе влизал никой, се вдигна облак застоял въздух. Той остави вратата открехната и отиде при покрития с тензух прозорец: платът върху дървената рамка бе покрит с прах. Андрюс откачи рамката от прозореца и я сложи на пода, до дървените капаци за дъжд, от които не личеше да са били слагани някога при лошо време. В стаята ставаше леко течение.
Андрюс разгъна постелката върху тясното легло с въжета вместо пружина и седна на непокрития дюшеклък. Изу си обущата, като дълго си игра с вървите от бизонска кожа, заменили преди месеци връзките, подметките бяха протрити, кожата върху бомбетата се беше напукала. Андрюс вдигна едната обувка и дълго я гледа, после дръпна от любопитство кожата и тя се цепна като плътна хартия. Той побърза да махне и другите дрехи и ги струпа на купчина до леглото, развърза намачкания и изцапан колан за парите и го метна върху дюшека. Както беше гол, стана от леглото и отиде в средата на стаята, в кехлибарената светлина, която идваше през прозореца. Погледна голата си плът — беше мръсна, сивкавобяла, като корем на риба. Прокара показалец по кожата без косми при пъпа и отдолу падна дълга тънка ивица кир, под нея имаше още. Андрюс потрепери и отиде при масата с легена до прозореца. Свали от пръчката една от прашните кърпи, изтръска я и след като я омота около слабините си, се върна при леглото и седна, за да почака старецът да дойде с коритото и водата.