Малко след това човекът се появи запъхтян с две корита, едното остави в стаята на Милър и Чарли Хоуг, а другото — при Андрюс.
След като го намести в средата на стаята, огледа с любопитство Андрюс, който продължаваше да седи на леглото.
— Мили Боже — възкликна. — Ама че воните. Откога не сте се къпали?
Андрюс се позамисли.
— От миналия август.
— Къде сте ходили?
— В Територия Колорадо.
— Виж ти! За злато ли?
— На лов.
— На лов за какво?
Андрюс го изгледа изненадано, но и уморено.
— За бизони.
— За бизони — повтори старецът и кимна напосоки. Май съм чувал, че навремето там, горе, е имало бизони.
Андрюс не каза нищо. След малко старецът въздъхна и тръгна с гръб към вратата.
— Водата ще се стопли до няколко минути. Ако имате нужда от нещо, само ми кажете.
Андрюс посочи купчината дрехи на пода до леглото.
— Вземете ги и ми донесете нови.
Човекът вдигна дрехите, като ги държеше с една ръка, далеч от себе си. Андрюс извади от колана една банкнота и му я подаде.
— Какво да правя с тях? — попита старецът и понамести леко дрехите.
— Изгорете ги — каза Андрюс.
— Да ги изгоря — повтори човекът. — Какви точно дрехи искате от манифактурата?
— Чисти — отговори Андрюс.
Старецът се засмя и излезе от стаята, а Андрюс не се помръдна, докато той не се върна с две кофи вода. Загледа го как ги излива в коритото. Мъжът извади от джобовете си бръснач, ножица и голям калъп жълт сапун.
— Наложи се да купувам бръснач — обясни той, — ама ножицата си е моя. Ей сега ще донеса и дрехите.
— Благодаря — рече Андрюс. — Не е зле да сложите да се топли още вода.
Старецът кимна.
— Така си и знаех, че тази няма да стигне. Вече съм сложил.
Андрюс поизчака още малко, след като той излезе. После взе сапуна, стъпи в хладката вода и седна в коритото. Заплиска се от кръста нагоре с вода, насапуниса се хубаво и загледа някак въодушевено как мръсотията се смъква под грапавия сапун на дълги ивици. Тялото му беше покрито с мънички незараснали пъпчици от ухапвания на насекоми и те го смъдяха от силния сапун, въпреки това той прокарваше грубо нокти по плътта, търкаше със сапуна и оставяше по тялото си дълги кръстосани черти. Насапуниса си и косата и брадата и загледа как в коритото се стичат вадички черна вода. От водата се надигаше собствената му смрад, отпушена от къпането, и Андрюс затаи дъх — да не я усеща.
Когато старецът се върна в стаята му с чиста вода, Андрюс, от когото на пода капеше сивкава вода, му помогна, както беше гол, да отнесе коритото на отворения прозорец. Те го изляха на тротоара долу. Водата се разплиска на улицата и веднага попи в прахта.
— Пфу — каза мъжът. — Как само се разхвърча. — Беше донесъл със себе си нови дрехи на Андрюс и ги метна на леглото още преди да излее водата, сега ги посочи: — Дано са ви по мярка, горе-долу са като тези, които изхвърлих.
— Ще ми станат — увери го Андрюс.
Продължи да се къпе по-спокойно, като правеше по тялото си сапунени балончета и ги гледаше как се носят по повърхността на водата. Най-накрая излезе от коритото и се избърса с кърпата, изумен колко бяла е кожата му — шляпна се, за да види розовите ивици, които ще се появят по нея. После отиде при легена, където старецът беше оставил бръснача и ножицата. Вдигна очи към огледалото, закачено накриво над легена.
Макар да беше виждал смътно и размазано лицето си в езерцата и потоците в планината и огромните равнини, където спираха да напоят животните, макар да беше свикнал да усеща по него и под пръстите си дългата сплъстена брада и коса, Андрюс не бе подготвен за онова, което изникна в огледалото. Още мокра от къпането, брадата му в долната част на лицето висеше, усукана на светлокестеняви масури, и на него му се стори, че се вижда с маска, която може да е на всеки. Горната част на лицето му беше безкръвно кафява, по-тъмна от брадата и косата, беше изпръхнала от природните стихии и там, където гледаше, Андрюс не виждаше нито изражение, нито облик. Косата му падаше върху ушите и се спускаше почти до раменете. Той се гледа дълго, като въртеше глава ту насам, ту натам, после взе бавно от масата ножицата и захвана да подкъсява брадата си.
Ножицата беше тъпа и кичурите, които Андрюс хващаше и вдигаше с една ръка, се плъзгаха, та се налагаше той да наклонява ножицата към лицето си — всъщност не режеше, а клъцкаше брадата. След като от нея остана дълга четина, той си насапуниса лицето с жълтия сапун, с който се бе изкъпал, и се зае да прокарва бързо и внимателно бръснача по кожата си. Щом приключи, изплакна сапуна по лицето си и отново се погледна в огледалото. На мястото на брадата плътта бе мъртвешки бледа и се открояваше стряскащо до загорелите от слънцето бузи и чело. Андрюс размърда мускулите по лицето си, усмихна се безрадостно и опъна между палеца и показалеца си кожата по челюстта — тя му се стори безжизнена и изтръпнала. Цялото му лице сякаш се беше смалило и бледо, го гледаше изпод чорлавата коса. Андрюс отново взе ножицата и започна да кълца косата си, паднала на дебели масури около лицето му.