— Ей! — провикна се той, после още веднъж: — Ей, кръчмарят!
Не му отговори никой.
Милър сви рамене, хвана за гърлото бутилката уиски и напълни почти догоре чашата.
— Дръж — каза на Чарли Хоуг и побутна към него чашата. — За сметка на заведението.
Чарли Хоуг, който стоеше до Андрюс, не се пресегна към напитката. Погледна Милър, после отново уискито. Сетне сякаш залитна към тезгяха, но краката му се размърдаха бързо и той запази равновесие. Взе с треперлива ръка чашата, като я разплиска по дланта и китката си, сетне я доближи жадно до устните си, отметна глава и загълта уискито на дълги шумни глътки.
— По-полека! — спря го Милър и след като го сграбчи за недъгавата ръка, я разтърси. — Не си пил отдавна.
Чарли Хоуг разклати ръка, сякаш дланта на Милър беше муха върху голата му кожа. Остави празната чаша, очите му сълзяха и той беше запъхтян, сякаш е тичал дълго. После лицето му се сгърчи и пребледня, Чарли Хоуг задържа за миг въздуха в гърдите си, а след това едва ли не нехайно се надвеси над тезгяха и повърна отзад.
— Бързаш — рече Милър. — Предупредих те. — Той наля в чашата само два пръста уиски. — Опитай пак.
Чарли Хоуг го изпи наведнъж. Поизчака, после кимна на Милър. Той отново му напълни чашата. Бутилката бе почти празна. Милър изчака Чарли Хоуг да пийне още малко от уискито, сетне изпразни бутилката в чашата си и я метна зад тезгяха.
— Я да видим дали има някой в другото помещение — каза той.
Отново един по един, с Милър отпред тримата мъже минаха през вратата за голямото помещение. В него беше сумрачно, то се осветяваше единствено от тесните прозорци високо на стената, през които се просмукваше здрач. Само на две от масите имаше хора, на едната в дъното седяха две жени, които погледнаха тримата влезли. Андрюс пристъпи към тях, като се взираше в сумрака, те също го погледнаха и той извърна очи. На другата маса имаше двама мъже, които вдигнаха погледи, после си продължиха разговора, който водеха на тих глас. Единият беше с бяла риза и престилка, беше много нисък и дебел, с рунтави мустаци и валчесто лице, което лъщеше в здрача. Милър мина по грубо скования под и застана до масата.
— Ти ли си кръчмарят тук? — попита той ниския мъж.
— Ами да — потвърди човекът.
— Търся Макдоналд — обясни Милър. — Къде е отседнал?
— Изобщо не съм го чувал тоя Макдоналд — отговори кръчмарят и отново се извърна към мъжа, с когото седеше.
— Навремето изкупуваше кожите — допълни Милър. — Живееше извън града, при потока. Казва се Дж. Д. Макдоналд.
Този път кръчмарят не се обърна. Милър отпусна ръка върху рамото му. Стисна го и извърна мъжа с лице към себе си.
— Внимавай, когато ти говоря — рече тихо.
— Добре, господине — отвърна кръчмарят.
Не се дръпна от ръката на Милър. Той поразхлаби хватката.
— Чу ли какво казах?
— Да, господине — потвърди кръчмарят. Облиза устни, хвана се за рамото и го разтърка. — Чух. Но не съм чувал никога за такъв човек. Не знам нищо за никакъв Макдоналд, за никакъв прекупвач на кожи.
— Добре тогава — добави Милър. После отстъпи назад. — Иди да ни донесеш бутилка уиски и нещо за ядене. Приятелят ми тук — посочи той Чарли Хоуг — повърна зад тезгяха. Не е зле да почистиш.
— Добре, господине — отговори кръчмарят. — Мога да ви донеса само пръжки и подтоплен фасул. Става ли?
Милър кимна и отиде на маса на няколко крачки от двамата мъже. Андрюс и Чарли Хоуг го последваха.
— Какъв негодник е този Макдоналд — заяви Милър. — Да ни подведе така. Сега сигурно ще вземем пари за кожите, които оставихме горе, чак след като ги прекараме.
Андрюс каза:
— Господин Макдоналд може би просто се е уморил от тези книжа и е отишъл да си почине малко. При бараката има прекалено много кожи, няма как да ги зареже току-така.
— Не знам — рече Милър. — Никога не съм му имал доверие.
— Не се притеснявай — рече Андрюс и се огледа неспокойно.
Едната жена пошушна нещо на другата и след като стана, си лепна на лицето усмивка и тръгна бавно към тях. Беше мургава, с дълго лице и рядка черна коса, която се вееше на кичури около него.
— Мога ли да направя нещо за вас, сладурчета? — подхвана тя пискливо с устни, опънати върху зъбите, гледаше и към тримата. — Имате ли нужда от нещо?
Милър се облегна и я изгледа безизразно. Премига бавно два пъти и отговори:
— Сядай. Ще пийнеш с нас, когато мъжът донесе бутилката.
Жената въздъхна и седна между него и Андрюс. Огледа ги бързо и оценяващо с малките си черни очи с подпухнали клепачи. Отново се усмихна изкуствено.
— Както личи, вие, момчета, не сте били отдавна в града. Ловци?