— Ние сме, господин Макдоналд — отвърна Андрюс.
— Кои вие? — Макдоналд наведе глава и надзърна от светлината. — Кой говори?
Мъжете навлязоха в кръга слаба светлина, хвърляна от фенера, който висеше на куката върху една от гредите в ъгъла. Макдоналд се приближи и ги изгледа един по един, като премигваше бавно с изпъкналите си сини очи.
— Божичко! — възкликна той. — Милър. Уил Андрюс. Божичко! Бях ви отписал, мислех, че сте мъртви. — Макдоналд дойде при Андрюс и го стисна със слаби длани за китките. — Уил Андрюс.
Ръцете му трепереха, после се разтресе и цялото му тяло.
— Спокойно — отвърна младежът. — Седнете, господин Макдоналд. Не исках да ви плаша.
— Божичко! — възкликна пак Макдоналд и се отпусна в края на леглото, сетне погледна тримата мъже и заклати глава. — Дайте ми време да се поокопитя. — След малко изправи гръб. — Нямаше ли с вас още един? Къде е дерачът?
— Шнайдър — обади се Милър. — Шнайдър е мъртъв.
Макдоналд кимна.
— Какво се е случило?
— Удави се — обясни Милър. — Докато прекосявахме на връщане една река.
Макдоналд кимна още веднъж разсеяно.
— Значи сте намерили вашите бизони.
— Намерихме ги — потвърди Милър. — Точно както ти казах.
— Голям улов — каза Макдоналд.
— Голям — рече Милър.
— С колко кожи се върнахте?
Милър си пое дълбоко въздух и седна на ръба на леглото с лице към Макдоналд.
— С николко — отговори той. — Изгубихме ги на реката, по същото време, когато загина и Шнайдър.
Макдоналд кимна.
— Предполагам, и каруцата.
— Всичко — рече Милър.
Макдоналд се извърна към Андрюс.
— Парите ти отидоха на вятъра.
Андрюс каза:
— Да. Но не е толкова важно.
— Да — каза Макдоналд. — Предполагам, че не е.
— Господин Макдоналд — подхвана Андрюс, какво става тук? Защо сте се преместили тук? Докато идвахме насам, се отбихме в канцеларията ви. Какво се е случило?
— Моля? — рече Макдоналд. Погледна Андрюс и премига. После се засмя безрадостно. — Тя е дълга и широка. Да, господине. Дълга и широка. — Той се извърна към Милър. — Значи не си се върнал от пътешествието с нещо, което да покажеш. Предполагам, снегът ви е застигнал горе в планината. И нямате какво да покажете за цялата зима.
— Прибрали сме горе в планината три хиляди първокачествени кожи, зимни. Само ни чакат. Имаме какво да покажем — изгледа го мрачно Милър.
Макдоналд се засмя отново.
— За утеха на стари години — подметна той. — И за нищо друго.
— Имаме три хиляди първокачествени кожи — натърти Милър. — Това е над десет хиляди долара даже като приспаднем разходите по превоза им.
Макдоналд пак се засмя така, че чак се закашля.
— Божичко, човече. Нямаш ли очи? Не си ли се огледал наоколо? С никого ли в града не си разговарял?
— Разбрали сме се нещо — напомни Милър. — Двамата с теб. Четири долара парчето за първокачествени кожи. Нали така?
— Да — потвърди Макдоналд. — Точно така. Никой не го оспорва.
— И възнамерявам да си ги искам от теб.
— Възнамерявал да си ги иска — повтори Макдоналд. — Господи, де да можех да ти ги платя! — Той стана от леглото и погледна тримата мъже, които седяха срещу него. Завъртя се на триста и осемдесет градуса, сетне пак застана с лице към тях, вдигна ръце и прокара кокалести пръсти през оредяващата си коса. После вдигна към тримата ръцете си с дланите към тях. — Каквото и да искате, нямам нищо. Не го ли виждате? Долу при изкопите за щавене има трийсетина-четиресет хиляди кожи, които купих и платих миналата есен. Дадох за тях всичките си пари. Искате ли ги? Ваши са срещу десет цента парчето. Догодина, по-догодина може и да спечелите нещичко от тях.
Милър сведе глава и я заклати бавно пред себе си.
— Лъжеш — рече той. — Мога да отида в Елсуърт.
— Върви — кресна Макдоналд. — Върви в Елсуърт. Ще ти се изсмеят. Толкова ли не разбираш? Пазарът се срина, с търговията с кожи е свършено. Завинаги. — Той наведе глава и я приближи рязко към Милър. — Точно както е свършено и с теб, Милър. И с такива като теб.
— Лъжеш! — каза на висок глас Милър и се отдръпна от него. — Бяхме се разбрали като мъже. Скъсахме се от работа заради тия кожи, а сега ти биеш отбой.
Макдоналд отстъпи назад и го изгледа, без да трепне. Гласът му беше спокоен.
— Няма как да не бия отбой. Няма как да изстискам от камъка сок. — Той кимна. — Странна работа. Закъсня със седем месеца. Ако се беше върнал, когато се очакваше, щеше да си получиш парите. Тогава ги имах. Щеше да помогнеш да се разоря.
— Лъжеш — каза вече по-тихо Милър. — Правиш ми номера. Миналата година такива първокачествени кожи… такива първокачествени кожи…