Десетият рожден ден на Джейни. Таня Уирсма заспива в училище с глава върху кутията за моливи. Носи се из въздуха, плува. Внезапно пропада. Пропада в пропаст. Стената на отвесна скала профучава със замайваща скорост пред лицето й. Таня гледа Джейни и крещи. Джейни затваря очи, прилошава й. Сепват се и двете едновременно. Всички четвъртокласници им се смеят.
Джейни пък няма да ги почерпи от хубавите бонбони, които е донесла за рождения си ден.
Това беше след пътуването с влака и мъжа по долни гащи.
В началното училище на Джейни на няколко пъти й се е разминавало на косъм. Но колкото по-голяма става, толкова по-често съучениците й си позволяват да спят в час. И колкото повече спят, толкова по-трудно е за Джейни. Трябва или да излезе, или да ги събуди, или да рискува да изтърпи последствията.
Остава й още година и половина.
И тогава.
Колеж. Съквартирантка.
Джейни стиска главата си с две ръце.
Обядът е минал, тя излиза от тоалетните и тръгва за следващия час, като по пътя си взима сникърс.
Две седмици по-късно Мелинда Джефърс и богатите й приятелчета се правят, че повръщат, когато се разминават с Джейни в коридора.
15 юни 2005
Джейни е на седемнайсет. Побърква се от работа, взима колкото се може повече смени.
Старият господин Рийд умира в старческия дом.
Сънищата му вече са постоянни и страшни.
Не е лесно да го събудиш.
Докато тялото на стария човек отслабва, виденията му стават все по-мощни.
Това не влизаше в плановете й.
Джейни започва смяната всеки път с едно странно условие: „Ако покриеш източното крило, ще се погрижа за останалото.“
Другите смятат, че се страхува да види как господин Рийд умира.
Но Джейни няма проблем с това.
21 юни 2005
21:39
Домът „Хедър“ разполага с малко персонал. Лято е. Трима от пациентите са на прага на смъртта. Двама имат алцхаймер. Един сънува, крещи и плаче.
Някой трябва да изпразва подлогите. Да раздава нощните лекарства. Да оправя стаите за деня.
Джейни се приближава предпазливо. Намира се в западното крило с лице към източното, мъчи се да го запамети. Вдясно на коридора има пет врати, а между тях парапети, прикрепени към стената. Последната врата е на господин Рийд. Няколко крачки по-нататък следва авариен изход.
Понякога между третата и четвъртата врата има медицинска количка. Друг път между първата и втората врата се струпват инвалидни столове. Често до стената има носилка, но обикновено я оставят отляво. Джейни ще трябва да обхожда с поглед коридора всеки път, преди да премине през него, независимо кой ден от седмицата е, защото понякога, всъщност в повечето дни, хората се движат нагоре-надолу без определена посока. А Джейни не иска да се натъкне на никого, в случай че върви на сляпо.
Тази вечер коридорът е празен. Малко по-рано Джейни е забелязала, че семейство Силва са на посещение в четвърта стая. Сега проверява книгата за посетители и вижда, че са си тръгнали. Други записани няма. Става късно. Джейни или ще си свърши работата, или ще я уволнят.
Влиза в източното крило. Бързо успява да сграбчи парапета и почти мигновено се превива на две.
21:41