Не, това не е спирачката, а ръчката за отваряне на предния капак!
Джейни не знае, че е отворила капака.
Изтръпнала е. Кракът й се свлича от педала на спирачката.
Колата излиза от пътя.
Бавно.
Колата подминава на косъм нечия пощенска кутия.
Колата се забива в плитка канавка в предния двор на малка порутена къща.
23:31
Джейни изохква и отваря очи. Главата й се намира върху волана. Устната й е сцепена и кърви. Етел определено не е там, където трябва. Постепенно започва да вижда по-ясно, оглежда се през прозорците и веднага щом усеща, че може да се движи, се измъква през вратата. Обикаля колата и установява, че няма повреди и не е заседнала. Внимателно затваря капака, качва се и се изтегля бавно на задна.
Стига до алеята пред вкъщи, отдъхва си с облекчение и се заема да запамети с ръка точното място на ръчната спирачка. Ключовете се люшкат на таблото. Божичко, казва си тя.
Следващия път ще е подготвена.
Може би трябваше да си купи автоматик.
Моли се на господ това да не се случи на магистрала.
00:46
Джейни лежи будна в леглото. Изплашена.
Някъде в ума си чува режещия звук от точене на ножове. Колкото повече се опитва да не мисли чий е сънят, толкова повече се връща към него. Вече никога няма да може да минава по тази улица.
Пита се дали някой ден и тя ще свърши самотна като приятелката си, госпожица Стюбин от старческия дом.
Или мъртва в катастрофа заради гадното проклятие със сънищата.
Кари влиза с пощата у Джейни и я заварва по тениска и боксерки. Времето е горещо и задушно.
— Програмите ни пристигнаха — обявява тя. — Дванайсети клас, миличка! Най-после!
Възбудени, отварят заедно програмите си. Слагат ги една до друга на масичката за кафе и ги сравняват.
Израженията на лицата им преминават от оживление към разочарование и от разочарование пак към оживление.
— Значи, първия час по английски и петия в библиотеката сме заедно. Не е толкова зле — отдъхва си Джейни.
— И обядът ни е по едно и също време — радва се Кари. — Чакай да проверя какви часове има Мелинда. Веднага се връщам. — Кари става и тръгва към изхода.
— Можеш да й се обадиш и оттук, нали знаеш? — Джейни я гледа раздразнено.
— Ами да, обаче…
Джейни чака обяснение. И изведнъж й просветва.
— Аха — казва. — Схванах. Ще види моя номер. Божичко, Кари.
Кари забива поглед в обувките си и се изнизва навън.
Джейни поглежда във фризера дали има сладолед. Яде от кутията. Чувства се гадно.
6 септември 2005
7:35
Кари и Джейни отиват на училище, всяка със своята кола, защото Джейни е на работа от три. Тя махва с ръка през прозореца в отговор на клаксона на Кари. Започва се, мисли си.
Джейни е приятно развълнувана преди началото на последната година. И съвсем неприятно преди часовете за самостоятелна подготовка, които са точно след обяд.
Мие си зъбите, грабва раницата, поглежда се за миг в огледалото и излиза. Спират я мигащите червени светлини на стария училищен автобус и тя с усмивка наблюдава как зайците от долните класове се катерят, за да влязат. Повечето са облечени според модата отпреди пет години — с дрехи втора употреба или подарени.