— Гледай сега.
Става, отива до масата, на която седи новото момче, и си придърпва стол срещу него, за да може Кари да наблюдава.
— Имам въпрос към теб.
— Мислех, че не се нуждаеш от помощта ми — отговаря той, ровейки в раницата си.
— Не е това.
— Давай тогава.
— Случайно хората да те гледат странно днес?
Той вади някаква тетрадка, съблича ризата си и остава по широка бяла фланелка. Сгъва ризата надве-натри, поставя я върху раницата, избутва стола назад и намества глава отгоре. Новите му мускулести ръце обгръщат импровизираната възглавница.
— Не бях забелязал — казва накрая. Маха очилата си и ги слага настрана.
Джейни кима замислена:
— Разбирам. Значи… Не знаеш какви са ти часовете, не си спомняш оценките, не виждаш как на всичките момичета им текат лигите по новия ти външен вид.
— Глупости — възмущава се той и затваря очи.
— Тогава какво забелязваш?
Отваря очи и вдига глава от раницата. Гледа продължително Джейни. Очите му са копринено кафяви. Как не ги беше забелязала досега.
За част от секундата й се струва, че улавя нещо в тях, но то изчезва.
— Уф, не би повярвала, ако ти кажа — оправдава се гой.
Джейни пуска крива усмивка, свива рамене и леко поклаща глава, става й топло.
— Пробвай.
Кабъл скептично повдига вежда.
— Е… някой друг път тогава — казва тя. Взема ризата и я сгъва наново с копчетата навътре. — Да не ти се отпечатат на лицето.
— Благодаря ти. — Очите му не се откъсват от нейните. Търсят нещо. Челото му се набраздява от бръчки.
Джейни тихо се прокашля.
— Е, да кажа ли на Кари лошата новина, че не си нов?
Кабъл примигва.
— Какво?
— Половината момичета мислят, че си нов. Е, хайде, Кабъл. Изглеждаш доста по-различно от миналата година…
Думите се изплъзват от устата й и звучат не така, както иска.
Той я гледа объркано:
— Как ме нарече?
Стомахът й се преобръща:
— Ами… Кабъл?
Той не се усмихва:
— Ти за кого ме вземаш?
Може би е в нечий шантав сън и не е разбрала.
Изпада в паника.
— О, Боже, не! — прошепва тя. Изправя се рязко и се опитва да се измъкне. Но той я дръпва за ръката.
— Хайде, сядай — казва той.
Сълзи бликват от очите на Джейни. Тя закрива лицето си с ръце.
— Господи, Джейни. Просто се шегувам. Извинявай. Хайде — оправдава се той и продължава да я стиска леко за китката.
Тя се чувства като глупачка.
— Стига, Ханаган. Погледни ме. Слушай.
Джейни не може да го гледа. Някъде там в дъното Кари полуизправена наднича през рафтовете със загрижена физиономия. Джейни й махва с ръка и тя сяда.
— Джейни!
— Какво искаш? — пита тя бясна. — И ако обичаш, би ли ме пуснал, преди да извикам охраната?
Той пуска ръката й като горещ картоф. Отваря широко очи и въздиша.
— Забрави. Аз съм задник. — После отмества поглед в друга посока.
Джейни се връща на масата си и сяда съкрушена.
— Какво беше това? — изсъсква Кари.
Джейни я поглежда и на лицето й се появява спокойна усмивка. Тръсва глава.
— Нищо. Новият ми каза… че е… — бави се, преструвайки се, че търси химикалка, — че, съм решила всичките уравнения по висша математика напълно грешно. А аз… нали ме знаеш. Много мразя да греша. Математиката ми е най-силният предмет все пак. — Вади лист хартия и отваря учебника по математика. — Сега трябва да започна всичко отначало.
— Боже, Джейни, ти изглеждаше така, сякаш те беше заплашил с убийство.
Джейни се смее.
— Да бе!
13:30
Кабъл се опитва да привлече вниманието на Джейни в часа по политически науки. Тя се прави, че не го забелязва.
14:20
Часът по физическо. Тази година наблягат на отборните спортове. Учениците играят баскетбол на смени, петима срещу петима. Момчета срещу момичета.
Джейни прави най-безобразния фал в историята на гимназия „Фийлдридж“. Новият изчаква удобен момент и заявява, че вината е негова.
Учителите обсъждат и решават, че момчета да играят срещу момичета не е добра идея за контактните спортове. Треньорът Крейтър поглежда сурово към Джейни. Тя също го гледа, само че с любопитство.