14:45
Джейни се подсушава бързо след душа и нахлузва престилката. Звънецът бие. Взима си нещата и скача в колата, за да не закъснее за работа.
20:01
Тази вечер животът е блажено спокоен в старческия дом „Хедър“. Джейни привършва по-рано с документацията и останалите си задължения на етажа и отива да види госпожица Стюбин. Шляпа шумно с крака и кашля, за да я извести, че се приближава.
— Аз съм, Джейни. В настроение ли сте за една глава от „Джейн Еър“?
Госпожица Стюбин се усмихва топло и обръща лице в посока към гласа:
— С удоволствие, ако имаш време.
Джейни придърпва стола за посетители по-близо до леглото и започва оттам, където са спрели предишния път. Не забелязва кога госпожица Стюбин заспива.
20:24
20:43
Джейни тръска глава, за да се освободи от видяното. Изненадана е. Постепенно лицето й се озарява. Тя успя — тя се измъкна от съня. И той не можа да я върне обратно. Джейни беззвучно се смее.
Госпожица Стюбин спи кротко, с усмивка на тънките си уморени устни. Трябва да е приятно за бедната стара госпожица Стюбин да сънува хубав сън.
Джейни оставя книгата на масичката и излиза на пръсти от стаята. Угасва светлината и затваря вратата, за да даде възможност на госпожица Стюбин да остане насаме със своя войник.
Преди той да умре.
И преди тя да загуби завинаги този шанс.
9 септември 2005
0:45
— Защо не ми каза, че новото момче е Кабъл Стръмхелър? — сърди се Кари.
Джейни вдига поглед от учебника. Тя е на обичайното си място в библиотеката:
— Защото съм задник? — Усмихва се чаровно.
Кари се сдържа да не се изкикоти:
— Да, такава си. Виждам, че го караш на училище.
— Само когато си изпусне автобуса — отговаря Джейни безгрижно.
Кари й хвърля закачлива усмивка:
— Окей! Все едно. Избрана съм в комитета за годишника, така че ще отсъствам често от часовете за подготовка, да знаеш. Сега трябва да тръгвам за първото събрание.
Джейни махва разсеяно с ръка и за миг се откъсва от пиесата, която чете за часа по английски:
— Забавлявай се. — Хлъзга се по седалката и намества краката си върху отсрещния стол. Чете „Камелот“ за учебното пътуване до Стратфорд в Канада следващия месец.
От време на време поглежда през рафтовете с книги, за да види дали някой наоколо няма сънен вид. Мисли, че може да се справи с всичко, стига да е на разстояние повече от пет-шест метра, освен ако не е кошмар — тогава се налага разстоянието да се увеличи драстично. За щастие, повечето сънища в училище обикновено са от типа „падане“, „гола презентация“ или нещо сексуално. И в повечето случаи няма проблеми с тях и не стига до припадък.