Выбрать главу

— Джейни! — Майка й се е надвесила над нея. Дъхът й лъха на джин и едното й око е закрито от разчорлен кичур. — Джейни, казвам, че баба ти сигурно ще те заведе в онзи голям магазин за играчки. Мислех, че това ще те зарадва, но може би не. — Майката на Джейни отпива от плоска бутилка, скрита в дрипава, стара чанта.

Джейни фокусира поглед върху лицето й и се усмихва.

— Звучи забавно — отвръща, въпреки че не харесва кукли. По-скоро би се зарадвала на един чорапогащник. Размърдва се на седалката в опит да оправи своя. На чатала е опънат до скъсване и не може да го вдигне повече от средата на бедрото. Сеща се за плешивия и търка очи. Странно.

Влакът спира, двете събират багажа си и излизат в коридора. В същия момент пред майка й изниква, току-що напуснал купето си, смачкан, оплешивяващ господин.

Той бърше лице с носна кърпа.

Джейни го зяпа с отворена уста.

— Леле! — успява да измърмори.

Мъжът се обръща вяло, усетил погледа й, и се отправя към изхода.

6 септември 1999

15:05

Джейни тича да хване автобуса след първия учебен ден в шести клас. Мелинда Джефърс, едно от момичетата от „Фийлдридж Норт Сайд“, протяга крак и Джейни се просва върху асфалта. Мелинда не спира да се смее по пътя до лъскавото червено чероки на майка си. Джейни се сдържа да не заплаче, докато изтупва прахта от дрехите си. Качва се в автобуса, стоварва се на предната седалка и се заема да изследва камъчетата, набити в разкървавените й длани и дупката на коляното на изтънелите й от носене панталони.

От тоя шести клас вече буца й засяда в гърлото.

Опира глава в стъклото.

Вкъщи майка й лежи на дивана, гледа „Пътеводна светлина“ и отпива от прозрачна бутилка. Джейни минава покрай нея, измива внимателно парещите си длани на мивката, подсушава ги и сяда на дивана. С надежда майка й да я забележи. С надежда да й каже нещо.

Но майката на Джейни вече е заспала.

Тя спи с отворена уста.

Леко похърква.

Гърлото на бутилката стърчи от ръката й.

Джейни въздиша, издърпва бутилката и я оставя на ниската очукана масичка, след което се захваща с домашните.

На средата на задачата по математика в стаята стана черно.