Той прокарва пръсти по бузата й.
— Изглеждаш изтощена. Можеш ли да поспиш?
— Докато някой друг не заспи, предполагам, че да.
Погледът му отново става тревожен.
— Какво означава това, Джейни?
Прегръща я през раменете. Тя обляга глава на гърдите му, без да отговаря. След минути вече спи като бебе. Той поема дланта й със свободната си ръка и преплита пръсти с нейните. Поглежда я и подпира буза върху косата й. Скоро също заспива.
09:16
09:43
Джейни чака цяла вечност да се изчисти погледът й. Да се върнат усещанията й. Изправя се на седалката като обезумяла. Пресяга се към него.
Кабъл се е прегънал на две, стиска глава в ръцете си.
Трепери.
Обръща се към нея бесен. Гласът му е груб:
— Какво, по дяволите, не е наред с теб!
Джейни не знае какво да каже.
Седалките се тресат от гнева му.
10:05
Кабъл не продумва до пристигането им в Стратфорд. Накрая проронва сухо:
— Късмет!
После слиза от автобуса и се отправя към стаята си.
Джейни го изпраща с поглед.
Затваря очи, после пак ги отваря и тръгва след мажоретките в противоположна посока.
Вътре в стаята групичката се държи така, сякаш е невидима.
На Джейни това й харесва.
14:00
Учениците се събират във фоайето. „Камелот“ започва след половин час. Джейни се качва в автобуса изтощена и сяда отново на последната седалка.
Кабъл не се появява.
14:33
Пиесата започва. Джейни се извинява и става от първия ред, за да отиде на близкия почти празен балкон. Там спи дълбоко през следващите три часа, събужда се на последната сцена. Промъква се обратно на първия ред и се връща с другите в автобуса.
18:01
Отбиват се в „Пица Хът“. Разполагат с един час да хапнат нещо преди вечерната постановка.
Джейни си взима меню за вкъщи, яде в автобуса и заспива. Проспива цялата пиеса на задната седалка. Никой не дава признаци да е забелязал, че е останала вътре.
23:33
Автобусът се връща обратно до хотела, пълен с изморени хлапета. Джейни рухва на леглото. Изтръпнала е, но не от нечий сън. Не и този път. Мисли си за Кабъл. Плаче тихо на възглавницата си в тъмното. Отоплителната система бучи силно. Савана, капитанът на женския футболен отбор, се свлича върху завивките в съседното легло. Не си говорят. Лежат объркани, всяка на ръба на леглото си.
15 октомври 2005
01:04 — 06:48