Той закъснява за първия час.
Тя не говори с него.
11:19
Той седи на стъпалото пред прага й.
Джейни паркира след работа.
Излиза от колата, стъпките й хрущят по камъчетата, изправя се пред него.
— Слушам — казва тя.
— Съжалявам — казва Кабъл.
Тя стои и потропва с крак. Търси думите. И когато те идват, ги изстрелва:
— Ясно, уплаши се. Аз съм лунатичка. Досие Х. Знаех си, че така ще стане.
Той се изправя.
— Не.
— Всичко е наред, наистина — казва тя. Изтичва нагоре по стълбите покрай него и бърка за ключовете и тъмното. — Сега знаеш защо не исках да казвам на никого. — Ключовете дрънчат в ръцете й, тя ругае под носа си. — Най-малко на теб.
Изпуска ключовете.
— По дяволите — подсмърча тя, вдига ги отново и намира правилния.
— А ако кажеш на някого — гласът й се извисява, докато се опитва да отвори вратата, — ще разбереш какво наистина означава безобразен фал! Гаден… задник такъв!
Трясва вратата.
23:22
Телефонът звъни.
— Задник — процежда Джейни. Вдига слушалката.
— Ще ме оставиш ли да ти обясня?
— Не. — Затваря. Изчаква.
Сипва си чаша мляко. Изпива го. Изругава.
Загася лампата в кухнята и си ляга.
Прокълната е. Никога няма да има гадже. Камо ли пък да се ожени. По дяволите, никога няма да може да спи с някого.
Тя е откачалка. Не е честно.
Леглото се тресе от хълцания.
18 октомври 2005
07:39
Джейни се обажда в училището, преструвайки се на майка си.
— Днес няма да идва на училище. Има настинка.
Обажда се и в старческия дом:
— Болна съм — подсмърча. — Не мога да дойда довечера.
Всички съжаляват.
— Дано се оправиш по-бързо, миличка — пожелава й директорката.
Но Джейни знае, че няма да се оправи. Това е. Такъв е животът й.
Свлича се изтощена обратно в леглото.
00:10
Джейни се измъква от леглото, сяда на пода в спалнята и пише домашното, което е останало от предишната вечер.
Не понася да изостава в училище.
Дори изпреварва другите.
Майка й се мотае из къщата, без да забелязва присъствието й. Гадна кучка. Тя е виновна, че ме е родила, псува наум Джейни. Би обвинила и баща си, ако имаше представа кой е. За миг се сеща за калейдоскопа от съня на майка й. Чуди се дали хипито Исус е баща й и какво ли се бе случило, че тази жена да се откаже от всичко. Вероятно никога няма да разбере.
Може би така е по-добре.
14:55
Телефонът звъни. Майката на Джейни вдига.
— На училище е — измънква тя.
Джейни за пръв път вижда майка си да вдига телефона.
16:10
Джейни седи увита в одеяло на дивана с ролка тоалетна хартия до себе си и гледа „Цената на истината“. Влиза Кари.
— Здрасти, кучко — поздравява я тя весело. — Днес изпусна, беше забавно. Болна ли си?
— Здрасти. Да. — За потвърждение Джейни издухва шумно носа си в тоалетната хартия.
— Изглеждаш ужасно — продължава Кари. — Носът ти е целият червен.
— Благодаря.
Кари сяда на дивана до Джейни.
— Странно… И Кабъл изглежда отвратително — подхвърля тя небрежно. — Сигурна ли си, че няма нищо, което да искаш да ми кажеш?
— Сигурна съм.
Кари се цупи. После пребърква раницата си и вади сгънато листче хартия. Хвърля го на масичката за кафе.
— От него е. Да не си надула корема?
Джейни поглежда Кари.
— Ха-ха.
— Каквото и да е, трябва да е нещо много важно, за да те спре да ходиш на училище. Не си пропуснала и ден от осми клас насам. Освен това, извинявай, може и да изглеждаш ужасно, но не мисля, че си болна.
— Мисли каквото искаш — отвръща Джейни с безразличие. — А и може би трябва да правиш секс, за да забременееш. Поне аз така съм чувала.
— Аха! Значи има и секс! — заявява Кари триумфално.
— Прибирай се вкъщи, Кари.
Кари се подхилква.
— Знаеш къде да ме намериш. „Напътствия и съвети за секса“. Само викни през прозореца.