Джейни потиска импулса си да я удуши и директно я отпраща:
— Довиждане.
— Добре, добре. Разбирам от намеци.
Кари тръгва към вратата, но преди да излезе, се обръща към Джейни с любопитство и примигва широко ухилена.
— Дали случайно всичко това има нещо общо с факта, че Кабъл се е забъркал с наркотици този уикенд?
— Моля?
— Ами той е нещо като дилър, предполагам… От онези, дето действат като посредници. Или както там им викат. Значи Шей танцувала с него на някакъв купон в неделя вечерта. Ама била много напушена. Чух, че са го спипали. Вярно ли е?
Джейни всеки момент ще повърне.
— Не — отвръща бавно, — няма нищо общо с това.
Сълзи бликват в ъгълчетата на очите й и тя ги бърше с пръсти.
Лицето на Кари помръква.
— По дяволите, Джейни. Ти не си знаела.
Джейни поклаща глава вцепенена.
Не забелязва кога си тръгва Кари.
19 октомври 2005
02:45
Джейни лежи будна в леглото, с поглед, забит в тавана. Спори със себе си. Знае, че не трябва да го прави. Но няма какво да губи.
Чувствайки се като пълна откачалка, се облича и се измъква от вкъщи. Тича безшумно през дворовете, избягвайки къщите с кучета.
Прокрадва се до дома на Кабъл и се шмугва в храстите под прозореца на спалнята му. Обляга се на стената и чака. Суичърът й се закача за тухлите. Студено е. Слага си ръкавиците.
Задните й части изтръпват.
Краката също.
Става й ужасно скучно.
05:01
Измъква се, докато е още тъмно, чувствайки се като престъпник.
Престъпник, който си тръгва с празни ръце.
07:36
Събира си учебниците от масичката за кафе. Бележката е още там, където я е оставила Кари. Колебае се, но накрая я отваря.
Наистина трябва да говорим, Джейни. Умолявам те.
Това е всичко.
07:55
Джейни чака да бие звънецът и влиза в училище. Стига до кабинета по английски точно преди господин Пърсел да затвори вратата.
— Предполагам, чувствате се по-добре, госпожице Ханаган — произнася напевно той.
Джейни счита въпроса за риторичен и го подминава.
Усеща погледа на Кабъл върху себе си.
Няма да се обърне.
Това е истинско мъчение.
Всеки проклет час, всеки проклет ден.
Мъчение.
12:45
Той се отказва.
Джейни чака с ужас часа за самоподготовка. Но той се отказва. Сяда в другия край на библиотеката, сваля очилата и отпуска глава върху масата.
Тя забелязва със задоволство, че наистина изглежда окаяно. Точно както беше казала Кари, която сега се тръшва на стола до нея.
Дори и Кабъл да сънува, Джейни не усеща. Решава да подпре глава и да се опита да дремне. Но е засмукана в поредния сън за пропадане. Този път е нейният собствен.
Сега Джейни знае какво още изпуска. Изръмжава лекичко, когато усеща, че Кари я бута с лакът.
Става.
Още два часа до края на деня.
Изтощена е. А трябва да работи цяла смяна довечера.
Очевидно нещата стават по-зле, преди да се оправят.
Ако изобщо някога се оправят.
Джейни се съмнява.
22:14
Госпожица Стюбин е в кома.
Персоналът е в стаята й през цялата вечер.
Джейни кръжи наоколо в напрегнато очакване.
Госпожица Стюбин умира. Пред очите на Джейни.
Джейни плаче. Не е съвсем сигурна защо. Досега не е плакала за никого от обитателите на дома. Просто у тази жена има нещо специално.